Педагогически идеи на Учителя Петър Дънов

Педагогически идеи на Учителя Петър Дънов

мисли за образованието на Учителя и Боян Боев

Съдържание

Предговор

Училище живот

Училището днес - не е в хармония с детската душа

Относно любовта

Принцип на свободата

Опит

Следване методите на природата

Навременност

Трите образователни модела

Художественият елемент

Благоговеене 

Трудът като образователен фактор 

Разходки и излети

Предназначението на музиката и Паневритмия в образованието 

Мисията на майката

Дишане и възпитание

Чистота

Личността на учителя

Съвременната младеж и задачите на епохата

Съвети на Учителя при възпитание на детето

Използвана литература

„Образованието в най-широкия смисъл на думата не е нищо друго, освен процес на въплощаване благородни мисли и добри желания в живота на човека.’’ (7/15)

Учителят Дънов

ПРЕДГОВОР

Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: едната стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призвано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Отношенията между хората са механични. В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да спои хората, да ги обедини. За да стане това, трябва да се създаде новият тип човек - човекът на дейната любов. Това ще направи училището. От училището трябва да излязат хора, които ще внесат в обществото своята чистота, своя идеализъм, кваса на новата любов, която представя онова, което трябва да запали хорските сърца. (1/434)

Преди години, след като прочетох и размишлявах върху книгата „Учителят за образованието“ от Боян Боев, в която са представени основни педагогически идеи на Учителя Петър Дънов, у мен се породиха размисли за съвременното ни образование и какво би могло да се промени в него. Видно е, че в този му вид обучението и възпитанието не са близо до призванието и задачата си да отговорят на съвременните изисквания към нуждите на обществото, за да израсне едно младо поколение - мотивирано, с окрилени сърца, готово за активна и творческа работа. (бел. на съставителя)

За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето.

Училището днес с неговите методи на обучение и възпитание не хармонира напълно с детската природа, с особеностите в развитието на детето.¹ (бел. на съставителя)

Принципът на активността и творчеството е необходимо да бъде по-широко застъпен. (бел. на съставителя)

В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата и трудът не са поставени за основа на цялото обучение и възпитание.

Училищните програми определят в кои класове какво трябва да се преподава, по кои методи и пр.

Самата детска природа трябва да определи в кой период какво трябва да се преподава, какви методи да се употребят, кои детски сили да се развият и пр. Изследването на детската природа е първата стъпка за изграждането на нова педагогика. В противен случай резултатите няма да бъдат задоволителни. (1/13)

На музиката би следвало да се обърне по-голямо внимание като много важен педагогически метод. (бел. на съставителя)

Развитието на детето почива на психобиологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът преминават през три образователни периода. (1/92)

Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи само кога-то се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идват училището и обществото. Последните градят върху това, което е вече изработено в семейството“.

По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Учителят: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството“. Жената ще внесе любовта в семейството и в света. Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството.

От друга страна, жената като носителка на любовта внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. (1/385)

***

• ^{1 -} Според Б. Боев „Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период.“ (1/12,13)

• ^{2 -} Според Б. Боев „Днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството.“ (1/13)

• ^{3 -} Учебните /бел. съст/

• ^{4 -} Според Б. Боев „На музиката ...не е дадено онова първостепенно място, което й се пада за развитието на всички душевни сили“. (1/13)

УЧИЛИЩЕ ЖИВОТ

„Като учители вие трябва да станете вдъхновители’’(2/278)

Учителя

Детето не трябва да се приготвя за живота, но трябва да живее своя детски живот в пълнота, като се вложат в действие всички негови сили и заложби.

Училище-живот

• 1. Животът е плод на любовта.

Където царува любовта, там има изобилен живот. Ето защо училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде съградено върху любовта.

• 2. Животът е радост.

Той е красота, творчество, най-великото благо, извор на сила и радост. Ето защо училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място на радост.

• 3. Животът и радостта идВат от творчеството.

Ето защо училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място за творчество на ученика.

• 4. Човешкият Живот е частица от великия Живот на природата.

Тя е великата Световна Майка, която обгръща и отглежда всички свои деца. Ето защо, за да бъде училище-живот, училището трябва да бъде в близък досег с Великата Природа.

• 5. Животът е музика.

Цялата природа е проникната от музика. Ето защо детето трябва да живее в областта на хармонията. Музиката да прониква целия му живот.

• 6. Животът е двиЖение.

Ето защо училището, за да бъде училище-живот, трябва да даде видно място на ритмичната гимнастика и Паневритмията. Така детето ще бъде в интимен досег с творческите сили на природата. В неговия организъм ще се влее изобилен живот, който ще развие всестранно психо-физичните му сили.

• 7. Животът е дейност, Животът е работа.

Всичко в природата работи. Слънцето работи неуморно, Земята работи, вятърът, водата, морето, дърветата неуморно работят. Красивите цветове и плодове са резултатът на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи в природата и в училище, то едновременно и се учи.

• 8. Животът е изявление на една Велика разумност.

Ето защо училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в горните класове да си изработи мироглед върху живота. Така той ще се оформи като цялостна личност при завършване на гимназията. Изработеният мироглед представя обединителен елемент в него.

Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек, човекът на дейната любов. (1/16 - 18)

Училището днес - не е в хармония с детската душа

Съвременната агресия, незаинтересованост, апатичност от страна на подрастващите не е от това, че те са злобни, отмъстителни, егоисти и пр., а поради факта, че те, децата, не са проявили възвишеното, чистото и святото, което живее в тяхната душа. Не са разтворили душата си в нейната глъбина, а са дали тласък на нисшето, което е на повърхността на детското естество. (бел. на съст.)

„Главата на ученика не е кофа, а факел, който трябва да се запали.”

Сократ

Учебното съдържание страда от прекомерна интелектуализация и механично поднасяне на учебния материал, който не е пригоден за съответната възраст на детето - не се интересува какви сили, какви интереси занимават детската душа, а е поднесен от гледната точка на учени - немалко случаи в сух, почти академичен вид, отстоящ твърде далеч от децата, вместо да бъде представен на достъпен и жив за младите хора език с повече часове за практическа работа, добра онагледе-ност, гъвкавост. (бел. съст.)

Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което им е нужно през периода на техния растеж”. (1/96)

Какво да направим?

1. Да се ръководим в цялата си дейност и поставим на първо място в нашата работа принципа на любовта.

2. Образованието трябва да бъде в строго съгласие и да бъде построено на основата на ТРИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПЕРИОДА.

Образователните периоди характеризират особеностите на възрастта, през която преминава детето, и представят най-подходящите образователни методи, чрез които може да бъде осъществен образователният процес в неговия най-пълен и свойствен за подрастващите език. (бел. съст.)

ОТНОСНО ЛЮБОВТА

„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате.”

„Любовта произтича от виждане на великото в човешката душа и във всички същества.”

Учителя

Основната задача пред нас е да опознаем детската душа и да и дадем правилна насока на развитие. Да намерим Божественото в детето и да му съдействаме то да се прояви напълно.

Това би се реализирало, ако поставим за водещо начало, за водещ принцип в нашата работа любовта.

„Защо трябва да обичаме? Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на Любовта в себе си, за да се влее струята на Великия Живот във вас. Без Любовта животът няма смисъл.”

Учителя

При образователния процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. Този досег е възможен само чрез любовта.

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие...

Ако учителят влезе в час раздвоен или с някакви отрицателни мисли и чувства, у децата по същия закон ще станат активни по-низши, по-обикновени детски психични сили.

Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание.

„Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.”

Учителя

Любовта раЖда любов - любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи.

Детето да не се приготовлява за любовта, а да я живее. Всеки ден да опитва любовта. Не да му се преподава любовта, а да я практикува. Като прилага любовта си, детето ще заоби-20

ча всяко цвете, тревичка, буболечка и мушичка. Всичко в природата ще оживее, ще придобие смисъл за него, ще му стане предметно учение. Ще почувства единството на живота.

По този начин ще се създаде новият тип човек, човекът на ДЕЙНАТА ЛЮБОВ - мисия на днешното училище. (1/35-79)

ПРИНЦИП НА СВОБОДАТА

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето, те са Божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа, Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина... Под “свободно възпитание“ най-първо се разбира следното: образованието да бъде в съгласие с детската природа. (1/79)

„Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро - това знае. Достатъчно е да се насочва.” (1/79, 80)

Учителя

„Работата на учителя е не да заповядва, а да слугува.“

„Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме“. (1/81)

Учителя

В свободното възпитание влиза и следното: материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън. В противен случай то не е свободно, не твори. У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди [...] да задоволи. И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи... Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. (1/81, 82)

А какво ще стане с дисциплината?

Свободата не изключва дисциплината и точността, както казва Дюи, но тази дисциплина, породена от любов. (1/83)

Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на децата, а ще поощряваме добрите. Няма да внушаваме, че детето не е паметливо, умно, за-щото каквото човек мисли, това става за в бъдеще.” (1/85, 86)

Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не говорим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. (1/86)

ОПИТ

Опитът трябва да бъде за детето път за развиване на ума, чувствата, волята и характера, за добиване на знание и пр.

„Знание е само това, което е опитано, преживяно.”

Учителя

Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно и не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. (1/88)

• 1. Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното, и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят. Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране на отвлеченото... При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата... и след това ще учи теория Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за децата. (1/88, 89)

• 2. Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. (1/69)

• 3. Известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, точност, справедливост, да се развиват у детето не толкова чрез морализиране, а чрез самия живот, където детето ще учи чрез собствен опит тези добродетели, тези морални принципи. .Чрез тяхното преживяване те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. (1/89, 90)

СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА

„В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа“. (1/100)

Учителя

В живота и в образованието е добре да следваме методите на природата. Тя кара първия човек да работи и чрез своята работа той се и учи. Детето трябва да бъде въведено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както първият човек, така и детето ще бъде поставено пред трудности, ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и работи. Чрез такава работа детето ще развие своите сили. В хармония с методите, с които си служи и разумната природа, и детето ще се учи чрез дейност. На всяко растение, животно и човек тя дава условия и материали за живота, но не ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия да ги преработи и използва. (1/102-105)

НАВРЕМЕННОСТ

Навременността е много важен закон: всяко растение има време за посяване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, розата цъфти през пролетта и т.н. Този закон следва да се приложи и в образованието: да не се учи разхвърляно, а на своето си време. Възрастта на детето да бъде отправна точка на съвременното образование, защото през различните периоди в детето действат различни сили и съобразно тези сили трябва да се прилагат съответни методи на работа. (1/91)

Навременността в педагогична-та област трябва да се разбира в две отношения:

• 1 - Детето преминава през три образователни периода, които са коренно различни и затова през всеки период трябва да употребим специални методи.

• 2 - Образованието трябва да се сложи до известна степен с нуждите и задачите на епохата.

ТРИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПЕРИОДА

Развитието на детето почива на психобиологични закони, които трябва да се вземат под внимание в педагогиката. Детето, юношата и младежът преминава през три образователни периода:

• - „От раждането до седмата година човек/детето е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава разВива волята си. През този период то е много активно.

Имайте предвид тази активност и се съобразявайте с нея.“

• - „От седмата до четиринадесетата година детето е в Духовният свят - разВива предимно сърцето си и чувствата. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.“

Учителя

Ако на едно дете през този период му се каже нещо сухо - научно, то няма да се заинтересува. Ако обаче му се каже нещо, което буди чувства - например приказка, разказ или особено под формата на игра, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако се изложи под формата на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.;

• - от четиринадесетата до двадесет и първата година детето е в Умствения, Идейния свят - тоест разВива предимно ума си и идейния Живот. Тогава разцъфтява логическото мислене. (1/92, 93)

Умът, сърцето и волята са трите страни на душевния живот и те по принцип са неразделни и вървят заедно. В разните периоди обаче една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две. Например през първия период, когато волята е средище на душевния живот на човека, умът и сърцето също работят, но се прояВяват чрез волята.

Следователно през първия период е добре да се използват такива методи и способи, които да въздействат на волята на подрастващите; през втория - такива средства, които да влияят върху сърцето и чувствения свят, и при третия - методи, които да въздействат върху ума и логическото мислене. След двадесет и първата година младежът преповтаря периодите, естествено с нов оттенък, но най-важни са първите три периода, особено първите два от тях.

Ако детето през първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, естетични чувства, събрало е богата опитност и ценни преживявания, то тези ценни преживявания постепенно ще възрас-нат в него, ще разцъфтят и ще го доведат в зряла възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, велика любов.

Основният педагогически закон за периодите гласи: през всеки период трябва да се работи със силите, които тогава са в подем. (1/94, 96, 97)

ВРЪЗКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО С НУЖДИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА

Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя известни задачи, известни проблеми на човека, които той трябва да разреши. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите и задачите на епохата, в която живее, и ще твори в нея.

Всяка епоха се отличава с нещо ново, нови идеи се вливат в културата, нови методи, нови културно - стопански форми. Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в себе си, за да допринесе за нови културни постижения. (1/98, 99)

Първи образователен период

Първият образователен период е от раждането до седмата година. Той е най-важният образователен период.

1. Тук се оформя тялото. След това то продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период, Ето защо първият период определя бъдещето на човека, неговото физическо и духовно развитие.

2. Посятите през този период в детската душа семенца възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, които се явяват на 30 - 40 - 60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детската душа през този период.

През първия период се развива предимно волята, понеже тя има връзка с оформянето на човешкото тяло.

Подражателността е най-силната черта през този период. Това, което детето вижда да става около него, то се отпечатва и в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот. Ето защо законът е: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го и възпитава положително или отрицателно. (1/107, 108)

Логическото мислене не се развива още в детето. По-слабо въздействие му оказва какво ще му кажете, откол-кото това, което ще направите в негово присъствие. Това способства за развиване на характера му, за негови бъдещи навици, склонности, предразположения.

Родителите трябва да бъдат особено внимателни пред детето в този период. Те трябва да бъдат образци в думи, жестове и постъпки. Могат да възпитат каквито искат положителни качества тук, стига да са търпеливи, разумни и искрени. Възможно е да се случи и обратното.

Например икономката казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма в къщи“. В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следи. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. То ще стане на 30, 40 и повече години и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детството. Тогава то ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето.

Друг пример: детето е направило известна простъпка. Ако родителите му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:

1) не се постига крайната цел, а именно - детето да се научи да не повтаря тази простъпка;

2) мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което са правили баща му или майка му спрямо него, т.е. ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.

Ако детето е възпитано в една атмосфера на любов, то ще се развива правилно и като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детството, ще приеме в себе си, в тялото и в душата си известни предразположения и като порасне, ще проявява тази любов към другите. И така, чрез любовта, която царува в детската среда, се посаждат в нея красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. В децата да се развие дух на служене.

В детската градина през този период трябва да се прави упражнението за развиване на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. Трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма като работа сред природата - на полето. Детето може да работи в цветната, зеленчукова и плодна градини - да отглежда цветя, зеленчуци, плодни дървета, ще чисти извори, пътечки и пр. Тук работата ще бъде от най-лек характер, нещо средно между игра и труд. У децата през първия период да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви, песни. В тези молитви и песни може да се изрази благодарност за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове.

В детската градина да се въведе ритмичната гимнастика, в по-лека форма, чрез опростяване на Паневри-тмията. Също така да се развиват самодейността и творчеството - за да се сложи начало на развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля. (1/109-113)

Втори образователен период -основно училище

Вторият образователен период е период на чувствата, на сърцето. Той е от седмата до четиринадесетата година. Съгласно основния педагогически закон всяка детска сила трябва да се развива през този период, през който тя е в подем. Цялото обучение и възпитание през втория период трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетическите чувства, въображението и паметта.

Днешното училище е прекалено ин-телектуализирано. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата, може да има съдбоносни последствия, защото от психологията се знае, че чувството дава направление на волята.

Доктор Никола Кръстников казва: „Според д-р Блойрер всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността”.

Ако се пропусне периодът от 7 до 14 години за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот.

Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира към детския ум, без да се раздвижи детското сърце.

Добри начини за положително въздействие върху учениците за възпитаване на чувствата са: художественият елемент, трудовият принцип и благоговеенето. Обучението и възпитанието от този период трябва да пробужда живи чувства в детето - възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и др.

Не толкова да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но те трябва да ги живеят. (1/114-116)

През този период не трябва да се развива изкуствено логическото мислене, това би било преждевременно. Разбира се, ако искаме да развиваме логическото мислене през този период, ще направим голям напредък в това отношение, но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увехнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, но той трябва да се развива от само себе си, без нарочно да се упражнява логичното, отвлечено мислене. (1/122)

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ

Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човек се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното”. Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина -ето защо и художественият елемент е духовен по естеството си.

Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека.

През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето.

Светът на красивото, художественият елемент, оказва дълбоко влияние върху детето, прониква в глъбините на неговото естество. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, e безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психо-физичния му строй. Тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби.

Художественият елемент трябва да проникне цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Всяко нещо, което прави детето в този период, трябва да буди живи образи и картини в него, чрез които да се привежда в активност неговото въображе-ниие. Въображението пък е важно да се развива сега. Виолино Примо казва: „Детето гледа на света като поет и говори в образи и картини”. Поради самия характер на втория образователен период, детето възприема нещата в образи и картини. Учебният материал трябва да се поднася не толкова чрез логическото мислене, което разцъфтява след 14-ата година, но главно в образи и картини. Ако през този период образователният процес не действа на сърцето, на въображението и не е проникнат от художествения елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно и досадно, а децата - безучастни, апатични.

Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между морално и естетично образование. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. (1/124-128)

БЛАГОГОВЕЕНЕ

Подражателността през втория период продължава да играе роля, но до-като през първия детето подражава на всичко, което вижда, то сега подражава само на това, към което има уважение и благоговеене. Петър Монев изтъква, че сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук героите са носители на висши нравствени и по-общо - духовни ценности.

Важно е околните да събуждат благоговеене у детето.

Както растенията имат нужда от влага, топлина, светлина, така и детето има нужда да проявява чувство на благоговеене спрямо околните.

Тук важи следният закон: „Тези качества, към които детето е благоговеело, ще има предразположение да проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо, за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, където ще могат да проявят това чувство. В психологията има закон: „Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля”.

Ако учим живота на великите хора, те оживяват за нас, стават един жив пример и така ни възпитават. Такива примери са Христофор Колумб, Ян Хус, Сократ. От нашата история: Свети Кирил и Методий, княз Борис Първи, Васил Левски, Отец Паисий и др. Животът им е добре да се изложи във вид на разкази или приказки, а в по-горна степен - в биографии.

От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговеенето през този период. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седмата и четиринадесетата година.

Пред него не трябва да се хулят, одумват, осмиват други хора. Това ще има много лоши последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морали-зирате хората, това не е възпитание” и „Да се занимавате с недъзите на хората - това е зараза, която разрушава организма”.

Да не морализираме през този период, а да оставим детето свободно да благоговее.

От първи до трети клас могат да се разказват на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, вятърът, планината, животните - това развива въображението им. Последното съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната, или умствената област на душевния живот. (1/117-123)

ТРУДЪТ

КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР

Да излезем с детето вън от класната стая - сред живата природа, при изворите, реките, тревите, дърветата; вятърът да милва косите му, то да се радва на синьото небе, полята, горите и планините. Великата природа е най-големият педагог.

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има живота на слънчевите лъчи, ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета. Детето трябва да живее в една радостна среда, защото при нея разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазва вътрешното равновесие. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобилно сърце. Заедно с камъните, птичките, ц