УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ - 3

 Конституцията на България казва, че държавата се управлява от избраници на народа, наречени „народни представители. Те си имат сграда, в която влизат, за да управляват народа /пък и да похапнат по някое кюфте и да сръбнат по едно кафе/. Сградата се нарича „Народно събрание“. На входа му има надпис: „Съединението прави силата.“ А Учителят казва в една беседа: „Ако управниците на България искат на българите да им върви живота благополучно, трябва да променят този девиз, изписан на сградата за управление.“ Какъв трябва да бъде този надпис? - Учителят казва: „ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ - Е, драги управляващи, издадох ви една тайна. Ако сте мъдри /в което се съмнявам/, използвайте я безплатно.

       Какво са мислили представителите на адептите с черни одежди за Учителя, ние не знаем. Но от думите Му виждаме, че мислите им не са били възходящи. Затова Той казва на стр. 382 от неделните беседи, озаглавени „Заведоха Исуса“ от VIII серия Сила и Живот следното: - „Може да мислите за мене каквото искате, но казвам ви: Аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните, на всички риби, на всички птици и най-после разбирам съзнанието на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин. Има един велик закон, който ги хармонизира. Външно между хората и животните има една допирна точка, една допирна точка, но вътрешно има три допирни точки.“

       Представителите на онова министерство, намиращо се на ул. „Шести септември“ до църквата Свети седмочисленици в София са смятали за свое задължение да следят действията на Учителя. Разбира се, тогава не са имали CPC-та, методите им са били съвсем груби. То грубостите и сега ги има. Виждайки техните излишни постъпки, Учителят казва: - „Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат. - Някой върви подир мене и гледа какво аз правя. Казвам: Не е само това, има и други работи, които той не подозира. Той даже не подозира, че на мене ми е неприятно, че върви подире ми. И той ме следи. Във време на войната, една вечер се връщам, вървя по пътя и един детектив, видя ме, тъй е брадата и той мисли, че съм затворник, който изскача от затвора, върви, дойде при мене. - „Моля - казва - приятно ми е, че ви срещнах.“ - Пипа ми брадата, да не би да е изкуствена. Мисли, че някой от затвора е излязъл. После казва: „Извинете, господине.“ Казвам му: „Съжалявам, че нищо няма да спечелиш. От кога сте започнали тоя занаят? Ти си попаднал на човек, аз съм в затвора, но ти си два пъти в затвора.“

       Туй го казах като пример. Втори път казвам, няма да се излагам, да искат да ми бутат брадата.

       Във време на войната забранено е от 12 часа да се ходи през нощта. Аз излизам от един дом късно. Домакинът казва: - „Да дойда да те изпратя?“ - Но аз тръгвам сам. Ето, при мене идва едно черно куче. Върви след мене. Срещат ме стражари. То изтича, завърти се около стражаря и той си мисли, че аз съм някой инспектор. Дойде кучето до друг пост, пак се завърти. Доведе ме го къщи. И туй куче беше като екскорт. Казвам: „Много ти благодаря.“ Какво ще кажете за туй? - Аз разбирам закона. В дадения случай, туй куче разбрало, че съчетание има, понеже туй куче ме придружаваше. - /неделни беседи „Най-голям в царството небесно“ - издание София 1999 г. на стр. 468/.

       Какво още ни известява Учителят за себе си? - : „Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будистка. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.“ /неделни беседи „Път на зазоряване“, стр. 464.

       До тук представихме какво е казал Учителят за себе си в Словото. Нека се върнем сега в мястото, където Той е казал и нещо за своето „такси“, наречено Петър Дънов, както сам се изразява за тялото си в беседите.

       Нека започнем от неделните беседи - „Приготовленията на сърцето“, издание София - 1999 г., стр. 236 - „Тук десетки години, откак съм дошъл в България, искат да им кажа кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: Може да говорите за моето такси. Това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на своето такси. Никой не може да ме окошари в някое такси, да каже, че тук трябва да бъдеш. Христа след възкресението защо не можаха да го познаят? - После, като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? - Интересно е следното: колко пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който нося, той е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, по физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй - Божественото не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй, да го срещна ще питам: „Кой е този човек.“

       Учителят не е обичал да го фотографират по много причини. Ето какво Той споделя в съборните беседи „Възможности на щастието“ - издание - 2007 г., стр. 89 - „Онзи ден вървя и един ме фотографира. Мене не ми е приятно да ме фотографират. Тъкмо си се спрял; изплезил си езика — и той фотографира. Или тъкмо се чешеш по главата, и той те фотографира. Казва: Особена поза имал Учителят, да го фотографирам.“ - Пък той хич не пита, а фотографира. След това мене ме смущава, защото когато река да ме фотографират, всякога ще намерят един, който не съм аз. Онова, което нося, аз го крия в себе си. Никой не може да го фотографира. Има нещо, което привидно е така. По някой път аз се смея, като казват: - „Това е Учителят!“

       Това са вижданията на Учителя за фотографията. Знам, и е необходимо да отбележа, че когато Учителят искал да се направи някаква фотография, в която да има и неговия образ, е поръчвал да викат един от учениците му, любител фотограф, а по професия учител, Това е Пеню Ганев.

       И като говорим за изображенията на образите върху хартия, не трябва да пропуснем да кажем, че Учителят е пожелал да го нарисуват с цветни бои. Избрал си художник. Това е ученичката на Словото Му Цветка Щилянова. По стечение на обстоятелствата имах лични контакти с нея по повод да се нарисува копие на цветната картина - „пентаграма“. И тя го направи. Тогава имах възможността да чуя от нея как Учителят се подготвял за сеансите при рисуването. Как е нагласявал внимателно шала, който се вижда на портрета. Сестра Щилянова е забелязала и как Учителят слиза по стълбите от стаята, в която е живеел на „Изгрева“. Всичко й е правело впечатление, ставало по време на това историческо събитие. Тя го разказваше с голямо вълнение. Че малко ли е това, да те покани Учителят да му направиш портрет, който остава за вечни времена. Този портрет е прерисуван няколко пъти от авторката за нуждите на братствата в провинцията. Кой е оригиналът и къде е, не знам.

       Този портрет е фотографиран в цветно изпълнение и разпространен в различни формати из ценителите на Словото. - Долу, в дясната страна на портрета сестра Щилянова е отбелязала датата на събитието: София, 14 февруари 1934 год.

       Друг художник, който е рисувал Учителя, е художничката и ученичка на Словото - Цветана Симеонова. Тя го е рисувала така, че Учителят е полу в гръб, полу в профил. Този портрет не е разпространен и малко хора знаят за него. Беше окачен в салона на „Изгрева“, заедно с много други рисунки. Когато държавата разруши този салон, сестра Симеонова си е взела този портрет, за да го запази. По стечение на обстоятелствата, оригиналът понастоящем е при мене на съхранение. Сестра Симеонова също е отбелязала датата на творението си: - 12 август 1932 год., Елбур - Рила.

       Нека се върнем във времето, когато господин Константин Дъновски се завръща във Варна от Солун. Чорбаджи Атанас вече го е харесал за зет. Следва задомяването му с щерката на чорбаджията - Добра. От този съюз на двамата млади на този свят пристигат три същества. Първото е Мария. Второто е Атанас и третото е Петър. Идването на Петър на този свят става на 29 юни 1864 год. по Юлианския календар, на 11 юли - по Григорианския календар. Географското място е село Николаевка. Тук получава и основното си образование. През 1878 год. България вече е освободена. В гр. Варна вече има петокласна гимназия, която Петър завършва. Влечението му към музиката се проявява от рано. Иска да свири на цигулка. В това историческо време обаче цигулката е още рядък инструмент. Разпространените в България музикални инструменти са били гайдата, кавала, тамбурата. И ето, той си харесал тамбурата. В лекциите на общия окултен клас „Факти, закони, принципи“ - II том, издание - 2002 год. на стр. 97 ще прочетем: „Няма нужда всички да бъдете свирачи. Но всички трябва да бъдете певци. Дадено е на всички да пеете. Не се изисква всички да свирите на цигулка. Най-първо аз съм свирил на тамбура.“

       По-късно вече идва цигулката, когато е вече ученик във Варненската гимназия. В лекциите, който ги изучава, ще срещне спомени на Учителя от това време и конкретно за учителя по музика. Ето нещо казано в лекциите на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание София - 2008 год., стр. 352. „Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни“ - Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех. Гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ми ме питаха какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа. Какво възпитателно действие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите на Природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса.“

       В лекциите на общия окултен клас „Трите свещи“ -издание - 2008 год., стр. 257 научаваме как му предавал уроците учителят по музика във Варненската гимназия: -„Когато започнах да свиря, всички около мене не искаха да свиря. Казаха: „Цигулката е циганска работа“. - Ще си губя времето, казах. Като започнах да свиря, не бях взискателен, с години чаках. Не исках видни професори. И да исках, нямаше ги. Едва срещнах един чех - музикант е много добре развито ухо, отлична музикална памет. Той, като отидох при него, не ми предаваше да свиря. Седна на стола - той ми свиреше, аз му благодаря. От него се научих. Аз бях публиката, той ми свири. На другите ученици предаваше уроци, гледа да ги изпрати по-скоро. Аз като ида, седна, той вземе цигулката и започне да свири. Благодарение на неговия начин на свирене, аз се научих. Аз го гледах как свири. Добър пример ми даде.“

       Какво още ни казва Учителят за музиката от онова време, ще намерим в беседите утринни слова - „Новото начало“ - издание София - 2007 год., стр.64. „В ранните години, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, които свирят. Вътрешно тогава разбирах музиката, но технически не разбирах. Виждах някъде - цигуларят свири много хубаво, виждах, че някъде му липсва нещо. Къде е - не го зная. Исках да зная. Като започнах да свиря, разбрах къде е мъчнотията в свиренето. Някой път, като взема инструмента да свиря, още като тегля лъка, нещо ме дразни. Къде е, не го зная. Някой път още като взема лъка, нещо хубаво има. Разбрах, че има музикално време. Някой път е музикално времето. Сега всичкото е да знаеш кога е музикалното време, всичко може да направиш.“

       През 1883 год. Петър Дънов завършва гимназията във Варна. Сега, къде по нататък? - Тук влияние оказва семейството на майка му. Чорбаджи Юргашеви са евангелисти. Затова решават, че трябва да учи в протестантското американско богословско училище в гр. Свищов. Така и става.

       Завършва това училище през декември 1886 г. През учебните години в това училище се проявява и като музикант. Спомени от това училище ще намерим в Словото на Учителя, където той разказва за случки с негови съученици и учители.

       След завършване на евангелското училище животът на Петър Дънов продължава в Русенското село Хотанца. Тук учителства в местното училище до 1888 год. Учи децата на четмо и писмо, но не забравя да ги занимава и с музика. Песента „За небесния цар“ е съчинена именно тук и текстово, и музикално.

       Месецът е август, а годината е 1888, когато Петър Дънов пристига в Америка. Записва се да учи теология в щата Медисън. В края на 1890 год. завършва този образователен курс. А от 1891 год. е студент в Бостънския университет. През лятото на 1893 год. завършва образованието си там със защита на дисертация, чиято тема е „Наука и възпитание“. Тази дисертация е отпечатана в България през 1896 год. като книжка със същото заглавие. През учебната 1893 - 1894 год. Петър Дънов е отново студент, но вече по медицина. И това образование приключва успешно. След седемгодишно учение в Америка следва завръщане в България. През 1898 год. изнася беседата „Призвание към народа ми български синове на семейството славянско“. Слушатели са членове на дружество „Милосърдие” от гр. Варна.

       Ето, че идва периода на проучване на българите. Той трае цели единадесет години. Прави френологични изследвания на главите български. Много от тези проучвания са изнесени в лекциите и беседите на Учителя. Заключението му е, че българинът е сатурнов тип. Следователно науката, която ще му предава през следващия период от време, ще възприема бавно, с много съмнения и негативизъм, но веднъж приел я, тя ще бъде като канара върху която ще гради по-нататък зданието на живота.

       И наистина българинът го е проучвал със съмнение. И сега продължава това проучване. Дано не си изгуби времето само в проучвания. На стр. 175 от лекциите на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание 2008 г. Учителят ни потвърждава това. -„Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто шейсет и пет сантиметра съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаите. Разбирам една висока планина Хималаите, а един човек сто шейсет и пет сантиметра висок или 170 сантиметра, или най-високия човек - 2 метра.“

       И какво прави българинът - проучва и опитва китайските манджи и лечения. Прави упражненията на йогите от Индия. Приема лечението на японците, които си имат и болница в България и изучава техните бойни изкуства. Тибетските методи, Узбекистанските методи, че и предсказанията на майте иска да провери за идването на края на света. Нека проверява. Истината е, че идва краят на старата епоха, а заедно е тоя край започва началото на новия начин на живот. А кой е този нов начин? - Той е даден в Словото, в науката, която ни предаде пратеника на Бога - Учителя Беинса Дуно. Нея българите трябва да изучават и прилагат, защото тая наука ще ги въведе в идващата вече нова епоха на Водолея!

       Има един анекдот, в който се разказва как постъпва българинът. Ето как: Един евреин, един арменец и един българин направили някаква пакост. Наказанието било: или да изядат по един чувал сол, или да понесат ударите на сто тояги бой, или да платят по сто жълтици. Евреинът веднага казал: „Аз плащам“ и платил. Арменецът се позамислил, но постъпил като евреина и казал „И аз плащам“. Българинът не мислил никак и веднага казал: „Ще изям

       чувала със сол“ - Дали му го. Изял половината сол и се отказал. Тогава поискал да му ударят стоте тояги бой. Започнали да го налагат. Изтърпял до петдесетте тояги. Не могъл повече и казал : „Плащам“ и платил стоте жълтици. Та той, българинът, и сол ял, и бой ял, и накрая си платил. Затова сега опитва всички науки: и от запад, и от изток, и от север, и от юг и накрая ще почне да изучава тая Божествена наука.

       Има една беседа, озаглавена „Израил и Българин“, намира се в неделните беседи „Божествен и човешки свят“. Там Учителят тълкува какво значи българин и израил. - Израил значи изпъден из рая, а българин значи, че сега влиза в рая, но как? - Насила с бой. Който иска нека наблюдава така ли е. Но Учителят казва на упорития българин в „Призванието към българския народ“, че три неща му е приготвил: глад, мор и разорение. И всеки българин ще провери тези думи.

       Какво искат българите? - Бог ги е избрал да научат тая наука, да я приложат и така да положат основите за идването на шестата раса тук, на Земята. А те какво правят? - Всичко друго, но не и това. Господ ги е избрал да бъдат водачи, а те дърпат към последното място.

       Учителят илюстрира това със следния пример, който ще намерим в неделни беседи „Живия господ“ на стр. 137 - „Ще завърша беседата си с един пример от българския живот. Един българин през време на освобождението се учел в Америка. След освобождението България имала нужда от образовани държавници. Затова той решил да се върне в отечеството си, да заеме някой висок пост. Той се явил пред тогавашния княз Батенберг. Князът го изслушал и попитал: „Каква служба искате?“ - „Искам да бъда инспектор по просветата.“ „Явете се тогава при министъра по просветата, той ще ви назначи на тая длъжност.” Така постъпват всички хора. Искат да бъдат инспектори. Не, като се явите пред Господа, искайте да ви назначи пръв министър, а не инспектор!“

       Затова, драги българи, изучавайте тая наука, за да станете първи министри, а не инспектори. Господ иска това от вас!

       От беседите научихме колко е висок Учителя. Сега да научим още нещо: „Ако аз не разбирах законите, с тази ръка отдавна да съм заминал от този свят. Ред поколения са работили върху тази ръка. Аз познавам силата в моята ръка. Погледна първия пръст, втория, третия, четвъртия, погледна нокътя, меря го. Навсякъде намирам българина. Там е написано вътре какво ще бъде в бъдеще. Вие може да знаете тези неща, но ще ги знаете кога? - Това не е нещо, което може да се каже. Изисква се специфична светлина.“ - „Новата мисъл“ - общ окултен клас издание София - 2008 г. стр. 547/

       От текста се вижда, че освен знанията, които е имал Учителя, за да бъде тялото му в изправност, за неговото създаване той е ползвал „материалите, които му е предоставял българския народ. - /навсякъде намирам българина/ - Да, Учителя се роди в България, но не е българин. За Христос Той казва: „Христос се роди между евреите, но не беше евреин.“

       Далеч преди да дойде времето, когато Учителят ще приключи задачата си в България, Той каза на учениците и на българският народ следното: „Един ден българите ще познаят, че аз съм бил един голям приятел. Но когато аз си замина, НЕ ИСКАМ НИКАКВИ ПАМЕТНИЦИ. И ако ми направите, ще ги разруша. Любов иска Бог. Да се обичат всички като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи! Братство и сестринство трябва в света! Но казвам: Моите думи са Божествени, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи за в бъдеще, те ще познаят!“ - Сила и живот - IV серия неделни беседи „Братя и сестри на Христа“ - издание София - 2000 г. стр. 217/

       Тези ученици на това Слово, на които Учителят каза, че не иска паметници, когато напусне този свят, какво ще стане? - На стр. 264 от лекцията на общия окултен клас „Истинската реалност“ - издание 2008 г. четем: - „Казвате, един ден, като замине нашият Учител, какво ще стане с нас? Какво ще правим? - Знаеш на какво мяза това? - Аз, докато съм на Земята, вие сте в кораб. Корабът върви без съмнение. Като замине нашият Учител какво ще стане с нас? - значи, когато нашият кораб започне да потъва, какво ще правите? Пояси ще имате. Идеята не е съпоставена. Онзи капитан, той не може посред морето да напусне кораба. Той ще изведе кораба на пристанището. Казвате: Като замине Учителят, какво ще стане с нас? - като замине нашият Учител, ще става това, което е било, когато Той е бил.“

       И още на стр. 742 от лекциите на общия окултен клас „Събуди се“ - издание 2005 год. Учителят казва: „Често ви питат: „Като умре Учителят ви кой ще го замести? - Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести, и вас никой не може да замести. Като умра, ще бъда като Бога. Нищо повече!“ - е казал Учителя много ясно!

       Настъпи времето 27 декември 1944 год. Учителят Беинса Дуно напусна тялото, с което си е служил осемдесет години. Преди две хиляди години имаше един Йосиф от Ариматея, който се погрижи за тялото на Христос. Сега две хилядолетия след това Йосиф Ариматеевци бяха повече от един. Ученици на тая наука се справиха с тая задача. Тялото е положено в една от градините на „Изгрева“.

       За да стане това, е било необходимо разрешението на тогава управляващите. Те не са се решили да дадат съгласието си. Наложило се да питат водача на тогавашната партия - Георги Димитров. Тук, в скоби трябва да отбележим, че Учителят и Георги Димитров са живели в две къщи една до друга, къщи близнак. На ул. „Опълченска“ № 66. И да продължим: През това време Г. Димитров е още в Москва. Изпращат телеграма. Технически пречки по трасето са забавили комуникациите. Все пак след пет дни се получава отговорът, с който Г. Димитров дава съгласието си. Тогава вътрешният министър - Антон Югов подписва заповедта, с която се разрешава полагането на тялото да стане на „Изгрева“.

       Отгоре върху това място е направено нещо като паметник. Дали е паметник или не е - не знам. Ако е паметник, Учителят ще го разруши.. Това творение на някой от учениците често се поврежда. Те обаче са упорити и го възстановяват. И така докога, не знам? - Но ще стане това, което Учителят е казал, а не това, което невежите правят. На това място ходят много хора, които знаят за Учителя и там искат нещо от Него. Молят се!

       За мене те не изучават науката, която остави Учителят на учениците и на българите. Получава се нещо като ходенето на Божи Гроб в Йерусалим. И тези, които отиват там, на Божия Гроб, са измислили да се отличават от другите, като се наричат хаджии. Дано не стане и тук така. Ще бъде много жалко. А трябва да кажа: Учителят не е там! Ако го търсите, търсете го в Словото, в науката, която Той преведе от Божествения свят на чист български език.

       Но за корона на финала ще предам какво е казал Учителят за себе си в утринни слова „Новото начало“, издание - 2007 год. /беседите са държани 1943-1944 год./ Страницата е 126 - „Сега на вас ще ви приведа един пример, който никога не съм дал за себе си. Сега ще ви го приведа.

       Един светия в миналото живял тридесет години живот по Любов и е доволен. Един ден тръгва да иде на църква, дето хората се молят. Среща го главатарят на една разбойническа банда, който му казва: „Всичките хора, които гледах, никой не ми хареса да го оставя за главатар на тия нехранимайковци. Тебе искам да те оставя за главатар на бандата. Досега в църква никога не съм ходил. Намислил съм да намеря един способен, когото да оставя на моето място, аз да ида да се моля на Бога. Стотина минаха, но не ми хващат окото. Тебе окото ми те хвана.“ Светията се спира, и понеже ще отива при Господа, оставя своето оръжие. Тридесет години живее по Любов. Остава си оръжието на този главатар, който отива да се моли. Казвам му: „Аз видях, че ти си ходил по тия места, дето аз искам да ида. Като се върна, ще си поговорим.“ Какво ще прави този светия. Най-първо се колебал да вземе ли оръжието. Понеже трябвало да направи жертва на Бога, ако не му служи сега, той ще направи едно престъпление. Взема оръжието и става главатар. Донасят един богаташ при него, светията го пита: „Ти как забогатя?“ - казва му „Ти по този начин не трябва да живееш. Ако живееш по този начин, при мен ще дойдеш. Благодари, че аз съм от добрите главатари. Досега тук беше онзи, който режеше главите. Ще вземе парите и ще отреже главата.“ Онзи му казва: „Ти ще правиш, както искаш. Аз режех главите като на лука.“ По едно време довеждат един сиромах. Казват му: „Ти защо осиромаша?“ - Ще не зная.“ Казал тогава на богатия: „Ти ще станеш сиромах. - А на бедните казал: - Вие ще станете богати -Дойде богатият, казва: - Ти си виновен, аз ще ти простя, но сиромах трябва да бъдеш.“ Понеже докараха един богат човек, обраха го, взеха му парите, ти си сиромах. Тебе ще възнагради, че си сиромах, даде парите на сиромаха. Той ги взе, зарадва се. Дълго време онзи се молил на Господа. Този богаташ падне, пак при този главатар. Той все казва: „Защо си богат?“ - Като сиромах съди го по един начин, осъди го, даде му парите. Като го хванаха като богат, казва: „Дай парите сега.“ Казва: „Че преди време аз бях сиромах при тебе.“ Ти не си научил Божията Любов. Денем при онзи, който те е изнудил - и пак да благодариш, че си се срещнал с този човек. Че те е изнудил, значи на този си работил, на онзи си работил, този не ти е платил, онзи не ти е платил. Ти да благодариш на Бога. Ти само разрешаваш задачата. В училището ученикът, като разрешава десет задачи, не плаща нищо на учителя, учен става.“ - 28 ноември 1943 год.

       Какво е заключението: - Сега разбойниците управляват света, но разбойниците ги управлява светия. - Това е разшифровката на приведения откъс от лекцията „Човешка и Божествена Любов“. Кой е светията?

       Това е подсказано още в първото изречение на откъса от беседата! А сега да продължим нататък. Продължението е, че неразделна част към темата: „Учителят говори за себе си“ е: какво е говорил за Словото, записано на хартиен носител, как е предадено: точно или преразказано, пълно или с пропуснати откъси, заменени думи, осъвременено или не!

       Има една категория хора, които се смятат за „напреднали ученици“ на тая наука, а им е чужд езика, изразните средства, реда на поставяне на прилагателни, съществителни, глаголи в изреченията, които Учителят използвал, като най-подходящи при превода от Божествения език на българския език. Те приемат за най-меродавни знанията, получени в учебните заведения, и ако Учителят излезе извън тези рамки на тяхната наука, започват да го критикуват и ако зависи от тях, променят Словото. Това показва, че те не са ученици на тая Божествена школа. Те са пришълци, дошли да правят пакости и да окарикатурят науката, която с такава Любов ни дари Учителят. Те са слуги на оня адепт с черните краски, който преди осем хиляди години поведе част от хората в рая по същия начин, както сега това правят учениците му. Под благовидна форма, че искат Словото да бъде представено по най-съвършения начин, те заблуждават читателите на тая наука. Трябва да призная, че един от тия писачи владее заблуждаващите изразни средства, служи си добре с тях, и сигурно успява да заблуди лековерните последователи. Пуснал е в ход някои полуистини и даже и неговата наука по нумерология. И забележете: няма нито едно изречение от Словото на Учителя, с което да докаже необходимостта от коригиране и осъвременяване на Словото. Къде е казал Учителят: „Коригирайте, осъвременявайте Словото ми, защото „речта е преходна форма“, както е написал авторът на една статия в едно списание. Бях замислил да опровергая ред по ред изложеното във въпросната статия, но се отказах от тази си идея. По закона на свободата, такива индивиди, подписали договор с адептите на тъмнината, могат да правят каквото си искат, включително и да изопачават всичко, което им пречи в техния ход на злодеяния. От последиците на действията си обаче не са освободени. Ето защо няма да им пречим. Но ще отбелязваме разликата между тях и нас, които изучаваме автентичното Слово. Ще изнасяме Истината! Как? - Като говорим и пишем това, което е казал Учителят в оригиналното Слово, а не с измислени приказки. Такива представители на оня адепт, обичащи лъжата, е имало и по времето на Христос, и по времето, когато Учителят беше на Земята и предаваше Словото на Бога. Има ги и сега. Ще ги има и за в бъдеще. Това Учителят прекрасно е знаел и затова е направил съответните забележки, вметнати в Словото.

       Още в първия том на неделните беседи Сила и Живот „Ето човека“ - издание София - 1999 год., на стр. 245 се е наложило Учителят да каже: - „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тези закони.“

       Така, че не може някой да решава кои от думите в Словото, къде трябва да се поставят, според тяхната наука. Те вече са поставени от Учителя на тяхното място.

       Мисълта на Учителя продължава: - „Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните, местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам! - /чувате ли учени критикари, Учителят се разговаря с частите на изречението/ Някой път казвам на глагола: - Макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното, или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. „Ама кога ще дойда?“ - Когато ти дойде времето. Немците например турят глагола накрая. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрично изречение и накрая ще тури глагола. Някой ме пита: - „Ти знаеш ли немски?“ -Казвам: Преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж. Изобщо, всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч. - / неделни беседи „Заведоха Исуса“, издание София - 2008 год., стр. 228/.

       И все в тоя ред на разсъждения идва и следното изказване на Учителя, казано в неделните беседи Сила и Живот IV, серия - „Солта“, издание София - 1999 г., стр. 177 - „Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за Добродетел например, трябва да произведете вибрации съответни на Добродетелта и тогава ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална Истина.“

       Имало тогава, има ги и сега учени с университетско образование, много придирчиви, които държат думите в текста да са избрани. Ето какво им отговаря Учителят: -„Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? - Ако аз употребявам най-избрани думи, от вас нищо няма да остане. - /ето какво рискувате, учени, любители на избраните думи/ - И Вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израсне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя. Може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребяваш.“ - Да, може, когато Христос е казал: „род лукав и прелюбодеен“ не можеше ли да употреби друга дума? - хубава дума ли е тя? „рожби ехидни?“ - Те са думи на един човек, на когото устата са били най-святи.“ Вие сте, казва, деца на дявола.“ и т.н. - Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т. е плевелите ще родят плевели в душата му.“ /неделни беседи Сила и Живот - V серия - „Защо твоите ученици ядат и пият“, издание София - 2000 год., стр. 26/

       И отговаря още Учителят на взискателните и придирчиви учени в същото томче беседи, но на стр. 373 - „Може да изкажа една велика Истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря поетически, аз съм способен да говоря поетически, по природа съм поет. И музикално мога да говоря, по природа съм музикант. И философски мога да говоря, защото по природа съм философ. Но някой път предпочитам да говоря с грешки, като децата. По-хубаво е това, защото да се говори на Земята с грешки, е по-добре, а на Небето да се говори съвършено по-добре.“

       Намирали се и такива слушатели, които търсели логиката в науката. Учителят не закъснява да им отговори, като даже ги иронизира. Ето как: - „Сега, за пример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни съображения. - „Как - казва, там в беседата - туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете. Аз ще си го запиша. Ама някой казва: - „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ - Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храма. Казвам:

       Минаха се годините, когато майката кърмеше децата. Сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.“ - /неделни беседи „Постижимото”, стр. 43 - 1999 г./

       Но тази твърда храна за известна част от слушателите е била трудно-смилаема и затова са искали думи, отговарящи на млечната храна. И мъчносмилаемите думи да бъдат заменени с лесносмилаеми, като в невежеството си не са знаели какви неприятни резултати ще имат от тия си „детински“ желания. В специалния клас в томчето „Разумните същества“ - издание София - 2002 г. на стр. 250, Учителят казва: „Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? - Имате ли елемент Меркурий? - Да - „р“-то какъв елемент съдържа? Имате Уран, Меркурий, азот -можете ли да направите едно съединение? - /може сол да се образува - казва някой от учениците/ - Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате, една дума ще образува известни органически и психически съединения. За в бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния, които произвеждат видоизменения в психиката, но и видоизменения в кръвта на човека.“

       Ето, драги любители на играта с думи, какво ви казва Учителят! Ето, затова Той винаги е употребявал съчетанието на думите така, че да няма неприятни последици за слушателите, и най-вече за учениците.

       От същото томче на специалния окултен клас, но на стр. 46 ще забележим същата тема в по-друг аспект: „Например, ти може да вземеш думата „амин&am