УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ - 2

Въпросът на църквите е разгледан на стр. 217 в неделните беседи „Братя и сестри на Христа“ - Сила и Живот IV серия, издание София - 2000 год. „И когато си замина от България, тогава българите ще познаят! - И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда! Разбирате ли? - Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние. Църкви не искаме. Каменни църкви не искам. Искам сърцата да се любят. Хора, ред и законност във всеки дом, във всяко училище. Това се иска днес в света...“

       Историята ни говори, че когато Тит превзе Йерусалим, събори и най-големия, най-богатия и във всяко отношение „най“ храм, който Давид искаше да построи, но съдбата не му даде, а това стори наследникът му - Соломон. Даже когато Христос влизаше в столичния град, видя бъдещото разрушение на града и храма, и се просълзи. Но тая епоха отмина. Сега е краят на църквите, на манастирите, на храмовете. Те не са необходими вече. Такива каменни светилници не са необходими на човеците от новата епоха, която идва, независимо дали признават, или не признават сегашните мъдреци. Тя си идва с всяка измината секунда. И никой не може да спре този ход на времето.

       В глава 21 от Откровението на Светаго Йоана Богослова може да прочетем това, което Той е видял за 21 век. Знаем от Учителя, че всяка глава от Откровението - поредният й номер - отговаря на поредността на века. И ето какво казва Йоан Богослов: „И видях ново небе и нова Земя. Защото първото небе и първата Земя преидоха. И аз, Йоан, видях светия град Йерусалим новий, че слизаше от Бога, из небето приготвен.“

       И изрежда Йоан какво е видял в града, но ние се спираме на пасажа за храмовете. А той е: „И храм не видях в него, защото храм негов е Господ Бог Вседържател и Агнето. В града нямаше нужда от Слънце, нито от Луна да светят в него, защото славата Божия го осветяваше и светилото негово е агнето..- прочетете цялата глава.

       Тези, които изучават словото на Учителя, са забелязали, че Той ни говори за идването на Новата Епоха, за която трябва да се подготвим чрез това Слово. Тази епоха е видяна от Йоан Богослов още преди две хиляди години. И за тая Нова Епоха каменните храмове не са необходими. Затова и всички салони, в които до 1957 год. се събираха последователите на тая наука, изчезнаха. Управляващите ги премахнаха видимо насила. Но те свършиха работата на Бога. Тези последователи на тая наука нямаше да се разделят със старите порядки доброволно. Много от тези последователи и сега скърбят за старите порядки, а някъде още продължават да ги изпълняват. Разумните ученици на Словото не укоряват тогавашната власт, не скърбят за каменните салони и изучават науката съвестно и без храмове и салони. Един ученик е казал следното: „Всеки, изучаващ тази наука, трябва да го прави като студентите в дома или в библиотеките, а общуването помежду си да става чрез Словото.“ Затова не укорявайте тогавашната власт. Тя се справи със задачата си. Е, направи една грешка, че унищожи напечатаното до тогава Слово. Но сега имаме възможност да възстановим унищоженото. Това издателство ще изпълни тая задача, поставена от Бога и Учителя. Така българите ще имат цялото Слово, поднесено им на хартиен носител, за да Го изучават!

       И да продължим темата, разгледана от друг ъгъл. Страницата е 423 от неделните беседи „Защо твоите ученици ядат и пият“ - Учителят казва: „Сега някои искат да ни обвинят, че това учение, което се проповядва, разваля народа. НЕ, НЕ. Да говорим ИСТИНАТА. Онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители. Те са израз на своя народ. Какъвто е народът, такива са и неговите говорители. Какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите работници и царици, и търтеи. Тъй и народът създава своите хора, според както той иска.“

       Следователно една част от българския народ е създал условия да дойде тук, в България, един пратеник на Бога, който ни донесе това Слово и той си свърши работата. Друга част от българския народ създадоха условия да се родят всред него такива управници и духовници, че непрекъснато се оплакват от тях. Такава е Истината!

       И вижте какви усилия е трябвало да прави този пратеник на Бога, когато е контактувал с нас, за да ни предаде Словото. В неделните беседи „Поучаваше ги“, издание -2002 год. на стр. 78 той казва: „Някой път, когато седя, аз трябва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? - за да търпя. Някой път, когато говоря с вас, вие не знаете какъв смрад иде от всички ви. Е, питам сега: За мене не е ли по-добре да се дигна аз със своите крилца, че да си вляза в онзи свят между умните, благородните, с които мога да се разговарям и живея? - Не е ли по-хубаво това за мене? - Хиляди пъти е по-хубаво. Там е животът. Но по необходимост при сегашното развитие корените трябва да влязат в Земята, за да приемат сокове. Това е една тайна философия.“

       Нека всеки читател си направи сам извода за себе си, след като прочете това.

       А пък на стр. 214 от същото това томче „Поучаваше ги“, Учителят ни съобщава: „Сега Господ е в България и пита българите. Той е решил едно. Той най-първо слиза в България и пита българите. Ще кажете, ето една мистификация. Не е мистификация. Въпросът е, че българите като народ толкоз години викат: Господи, Господи. Господ слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете от вашата лакомия?“ - Ако сте намислили сега да се самопожертвате и слушате закона ми, аз ще ви дам най-хубавото облекло, ще направя работите ви и всичко ще се уреди. И сега, разбира се, най-първо излизат българските владици с едно афоресване и казват: „Господи, има един човек, много опасен. От двадесет години насам той разрушава твоята църква. В Твое име говори много нелепости. Държавата разсипва. Ако се махне от тук, ще ни тръгне. Много е опасен. Казва Господ: Не, не. Не е въпросът там. Вие, свети отци ще се откажете ли от миналите си заблуждения на вашата лакомия? Ще се откажете ли вие? - Защото много владици има, които отвън са много благочестиви. Аз мога да изнеса един пример: Преди година имах един близък свещеник, много благочестив. Ако има един свещеник благочестив, той беше единствен, който познавах. Добър, благороден свещеник. Друг подобен не съм виждал. Отивам в дома му, и то през велики пости. Жена му заклала една кокошка. Казвам: „Отче, какво правиш?“ - „Коремът ми е разтроен малко, да се оправи.“ „Ами законът на църквата за постенето?“ - „Ами светите отци не са знаели какво са правили. Не са питали моя корем. Престъпвам закона, ама да не знаят.“- „Ами ако знаят?“ - „То, казва, всичко не се казва сега.“ - „Хубаво, те турили един закон - пости има, а за владиката, пости няма за него.“

       Ето затова идва нещо ново, което, както видяхме го е видял и Свети Йоан Богослов. През новата епоха, която идва, няма да има такива църкви, такива владици, такива свещеници. Други ще има, защото и досега всичко върви по описания начин. Даже по телевизията върви една реклама, където един човек чука на прозореца на един свещеник, защото го вижда, че по време на пости си „лекува“ корема с блажни храни и го пита: „Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе?“ А попа отговаря: „Това не е блажно бе, серсемин такъв.“

       Ето затова е нужна нова епоха, с нови идеи, с нови водачи, с нови духовници, които да спазват природните закони. Началото на това го слага Учителят със Словото, което ни предаде в един скромен салон на Изгрева, който вече го няма. Пък и не ни е нужен. Защото тая наука не се учи в салони, нито в църкви, където един чете, а другите дремят. Тая наука може да се изучава навсякъде - даже и на нивата.

       Бях решил да не цапам умовете на разумния читател със случки от живота на Учителя, които говорят най-меко казано за невежеството и изопачения ум за създателите им. Ето с какво се е занимавала и градската власт по онова време. Учителят разказва: „В 1917 год. ме викаха в столичното градоначалство. Градоначалникът ми каза: „За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените.“ - И така да е, човещина е. Пипам, какво лошо има в това да пипнеш ръката на една жена? - Аз сам казвам: Зависи какви са ръцете на този, който пипа. Ако сърцето и ръцете му са нечисти, той трябва да мисли има ли право да пипа. Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това? Зависи с какви намерения пипа човек.“ /Неделни беседи „Който дойде при мене“, издание София - 2010 год., стр. 125/.

       Както се вижда, фарисейщината не е съществувала само по времето на Христос. И тогава, едни учени завели една жена при Христос, за да отсъди как да я накажат. Според техните закони това трябвало да стане, като я убият с камъни. Христос им отговорил: „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък.“ Оказало се, че всички си признали, че са грешни точно в това, в което обвинявали жената. Затова мълчаливо се разотишли. Значи ръцете и сърцата им не са били чисти. Това заключение фактически направил и Учителят на столичния градоначалник

       Със знанията, които е имал, Учителят е могъл да бъде и богат. Но не е изпратен Той от Бога, за да използва знанията си в такава посока. Ето какво ни съобщава Той по този въпрос в томчето неделни беседи „Поучаваше ги“. Там, на стр. 292 ще се запознаем с това. - „Ако е за богатство, аз имам знания. Зная всички богатства, които се крият в Земята. И ако исках да парадирам /забележете каква дума употребява, „парадирам“ с което показва отношението си към богатството и богатите/ като хората, бих употребил туй богатство скъпо. Ценните му камъни и златото, и среброто, и електричеството, което се образува от Земята, и туй, което иде от Слънцето, и магнетизма. Ако искаме да влияем по този начин на хората, ние бихме употребили туй богатство, /този начин на влияние е вид насилие според науката на Бога, и затова Той продължава/: Но тия неща са отживели в нашия ум. Разбирате ли? - Да, за съвременния свят златото е един импулс, стимул за живеене. Но в душата на един духовно събуден човек ние отхвърляме златото. Когато искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в органическо в нашите мисли. И когато внесеш това злато в света, ти ще принесеш полза на човечеството.“

       Съществуват учени хора, има и по-учени, и най-учени мъдреци. Та тези, най-учените „проумели“, че трябва да организират събрание, в което да злословят по адрес на Учителя. В неделните беседи „Петимата братя“ на стр. 94, Учителят ни запознава и е такива факти: „Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми казва, че някои учени щели да говорят на събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават. Учение на господин Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е Великото Божествено учение за живота. С него аз съм запознат от памтивека.

       Всяко учение трябва да се постави на опит. Ще видим какво е казал Христос, какво са казали апостолите, какво светите отци. Ще поставим всяко учение на опит, за да познаем Истината. Христос казва: „Каквото ме е научил Отец ми, туй говоря. От само себе си нищо не говоря.“ Следователно, Той не изнася свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина, То носи всички благородни прояви.“

       Тези учени мъдреци, организатори на събрания, Учителят поканил да го слушат, когато говори. Забележете, те не го канят на събранията си, когато ще говорят против Него! Защо ли? - Но да прочетем поканата на Учителя, направена пак там, в „Петимата братя“, но на стр. 116 - „И аз ви казвам: Ако искате, може да дойдете да ме слушате в неделя, десет часа сутринта. Да бъдем свободни и всичко да става по вътрешно споразумение, по Любов. Само тогава няма да има недоразумения, разногласия. В мене има една черта, с която се различавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта - аз никога не мога да лъжа. Затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това, аз никога не мога да излъжа.“

       Поканил Учителят учените за слушатели, но на поканата се отзовали и други, които и без покана се натрапвали. Пак в томчето неделни беседи „Петима братя“ на стр. 193, Учителят ги разобличава. - „Мнозина идват отвън да слушат беседите ми с цел да разберат дали не говоря нещо против държавата. Ако съдията не реши делото правилно, това не говори ли против държавата? Ако служителите на държавата не прилагат правилно законите й, това не говори ли против нея? - Значи злото иде отвътре, а не отвън.”

       И отново в „Петима братя“ на стр. 227 Учителят прави едно откровение за себе си. Вижте го: - „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм. Аз ще ви кажа: АЗ СЪМ БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първото място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.“ И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго.“

       И на стр. 233 от същата поредица беседи „Петима братя“, Учителят продължава: „Кажи ни нещо велико - /го запитали/ - Това е най-великото нещо, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: Ти си наш брат. Ако мислите, че съм ваш брат по плът - лъжете се. Ако мислите, че съм ваш брат по дух - прави сте. Ти не ни обичаш. Ако говорите за земна обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие така да обичате човешките души. Ясно ли ви е това? - Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошел на Земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал накъде. Къде ще замина? - Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил и ще питам: Изпълних ли длъжността, която имах? - Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда, докато най-после ми каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направи това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега го чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? - Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на Земята да повдигнат човечеството. Казвам: АКО НЕ ВЪЗПРИЕМАТЕ ТОВА УЧЕНИЕ, РЕЗУЛТАТЪТ НЯМА ДА БЪДЕ ДОБЪР. Това, което днес говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на Земята. Това говори и Христос. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такива обстоятелства като днешните. При десет пъти по-добри обстоятелства и то пак на Земята. Моят мир да бъде с вас!“

       И след едно такова откровение, при което читателят и слушателят най-малко би трябвало да се просълзят, намерили се такива осмелили се арогантно да мислят и безочливо да питат: „Мнозина ме питат кой ме храни. Чудни са хората! - Господ ме храни. Ами вас кой ви храни? - Ние сами си изкарваме прехраната. Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа. Колко плащате за водата? - Даром ви се дава. Колко плащате за въздуха? - Даром ви се дава. Колко плащате за хляба? - И той се дава даром, само че хората са му турили цена. Голямо изобилие има в Природата. Всичко даром се дава. Съвременните хора са изопачили живота си и постоянно питат кой ме храни. - Господ ме храни! - Той има определен бюджет и за вас и за мен. Също и за малките мушици и насекоми, които са толкова нищожни за вас. В книгата на Бога е определен специален бюджет за прехраната на всяко живо същество.“ - /неделни беседи „Който дойде при мене“, стр. 51, издание София - 2010 г./

       Но въпросите не свършват с любопитството за материалните доходи на Учителя. Пак там в неделните беседи „Който дойде при мене“, стр. 81 безцеремонно запитали: - „И хора, живели две хиляди години след Христа се осмеляват да питат вярвам ли в Бога! - Аз живея в Него. Ами в Любовта вярвам ли? - Щом живея в Бога, естествено, че вярвам в Любовта. Още в какво вярваш? - Вярвам в човека. Още? - Вярвам в живата природа. В друго нещо вярваш ли? - Не зная в какво още може да се вярва. - Има един закон, който изключва насилието и облагородява човека. Казват, че аз съм хипнотизирвал хората. Чудно нещо! - хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам Любовта, която изключва всякакво насилие, всякакъв хипнотизъм. Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях да хипнотизирам онези, които говорят против мене каквото си искат. Какво ще говорят за мене? - Аз оставям хората свободни, понеже служа на Любовта.“

       Адвокатски питания, на които Учителят отговаря с ирония на стр. 166 от неделните беседи „Който дойде при мене“, а те „стрелят“ като в съдебна зала. - „Мнозина питат отде получавам пари. Някои казват - от Америка, а други - от болшевиците от Русия. В заключение и едните и другите си казват: Ако е за пари и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и като огладнея, чукна с нея и веднага дойде хлябът. Чукна втори път, дойде една ябълка или круша. После пак чукна и всичко се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата и пред мене се явява чаша с вода. - „От де имаш тази пръчица?“ Аз зная отде е тя. - Къде спиш? - Като се мръкне и дойде време за спане, чукна с пръчицата и леглото се явява. Сутрин чукна пак и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва. Не я давам под наем. Който не разбира този закон, казва: Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря. Смисълът на живота не е в осигуряването.“

       Журналистите са два вида: почтени професионалисти и непочтени професионалисти. Към която категория искате ги определете тези, за които Учителят говори: - „Мнозина четат вестниците „Факел“, „Пастирско слово“, в които пишат лошо за мене и за новото учение. Свободни са да пишат каквото си искат, но не знаят как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице, да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат от-где знаят тези неща, те отговарят: Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората. Така постъпват всички хора. Водят се все по лъжливи доноси.“ /неделни беседи „Който дойде при мене“, стр. 229/

       Подобни вестникарски писаници ще научим и от неделните беседи „Настанало е царството Божие“ на стр. 192 - „Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“ - Не ви познавам. По човешки му говоря. - „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ - Нищо, аз се радвам. „Защо?“ — Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“

       Учителят слезе на Земята в България, при българите. Затова за тях, за българите има казано на много места в Словото му. Да започнем с неделните беседи „Живият Господ“, издание София - 2010 год., стр. 129 - „Бог е дал на българите проблеми за решаване. И те трябва да ги решат правилно. Тези проблеми не трябва да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се меси в задачите на българския народ, какво ще стане с него? - Българският народ може да живее и без православие. Българският народ може да живее и без християнство като сегашното. Но никога не може да живее без Любов. Радвам се, че е така. Аз проповядвам учението за Любовта и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки. Няма място, дето да не проникне.“

       Решението на проблемите, дадени от Бога на българите, те ще намерят в неделните беседи „Дали може“ - издание 2009 г. на стр. 49 - „Обърнете се към Господа и кажете: Господи, решил съм да приема Словото ти и да се храня с Него. - Аз бих желал да направя един опит с българите. Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали.“

       И пак там, но на стр. 500 Учителят продължава: „И аз съм дошъл да помогна на българите, както и да се отнасят с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой до сега не е правил за тях. След това ще им кажа довиждане.“

       Продължаваме темата в неделните беседи „Да възлюбиш Господа“ на стр. 37 е записано: „Някои питат: „Какво ще стане с българския народ?“ - Той ще има велико бъдеще. Ще бъде всичко хубаво, само ако този народ вярва в този жив Бог. Всичко, което аз проповядвам ЩЕ СЕ СБЪДНЕ. Голямото благо идва за всички, благо, което Господ носи от небето. Това благо иде за бъдеще само ако сега бъдем истински българи.“

       А на стр. 66 пак от тази поредица беседи, Той продължава: „Аз бих желал българите да дадат подтик. Нека свещениците да служат на Господа. Ако те се решат да дойдат с мене, да направим един договор, аз ще им дам това учение и ще си замина. Ще отида на друго място, а те нека се ползват от всички печалби. Мен такива не ми трябват.“

       И пак там, но на стр. 137 Учителят казва: - „Аз нямам никакъв дълг към българския народ. Ще ме попитате защо съм дошъл тогава? - Дошъл съм да ви попея, да ви повеселя и да ви поговоря, че Господ не е направил света, тъй както вие мислите, че вашите закони са криви и това, което вие правите, не е българщина. Едно време, когато тръгвах от Слънцето, запитах: „Какво да кажа на българите, като отида при тях?“ - „Да им кажеш, че трябва да бъдат честни, умни, добри и справедливи. Ако хората на стомаха живеят така, ще може през нашата артериална система да им изпращаме и нашата енергия. Но ако не живеят така, ние ще затворим крановете и няма да им изпращаме никаква енергия.“ - Това е, което ми казаха от Слънцето. И аз предавам техните думи.“

       Отново в същото томче „Да възлюбиш Господа“, но на стр. 279, Учителят съветва: - „Ако приложите това учение, ще опитате думите ми. Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще му разкажа цялата Истина. Ще кажете, че новото учение е секта. НЕ Е СЕКТА, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, божествени хора. Да сме готови да се жертваме за Господа. Да бъдем всички добри овце и добри пастири.“

       „Ще управлява всички народи“ са неделни беседи -издание София - 2010 год. Там на стр. 23 и 26 е записано: „Мнозина казват: Това учение не е за българите. - Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат говоря ли Истината, или не. Архангел Михаил ще им докаже по всички правила дали съм говорил Истината.“ - „Казано е, че ако България приеме Новото Учение, границите й ще се разширят и ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не приеме Божественото учение, нищо няма да й се даде. Такова е политическото положение на България.“

       „Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята, за да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове, /спомнете си откровението на Йоана Богослова/ - Те ще пометат всичко. Няма да остане нито един богат българин в България. Така казва Господ, така казва Небето. Не се лъжете да мислите, че ще има още време. Всички трябва да бъдете честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще им измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя.

       Днес всички седят и казват: Нищо лошо няма да стане. Не, никой няма да се избави от Господа. Голяма отговорност пада на духовенството. Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори живият Господ, на когото аз служа. И те ще проверят неговите думи.

       А за мене казват, че заблуждавам народа - не, братя, никого не заблуждавам. Вие сте заблудени, а аз говоря Истината. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден, та мене ли няма да гонят? - Христос не избегна това, и аз няма а го избегна. Когато говоря Божествената Истина, от нищо не се страхувам. Аз виждам нещата така, както никой не ги вижда. Достатъчно е някой да живее с мене една година, за да научи повече, отколкото само ако ме слуша. Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят с нещо и да ме критикуват. Те казват: „Да видим какво ще каже!“ - Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося. За мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям. От нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене. Не могат да ме мъчат. Достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, за да идат далече от мене. Само онзи може да ме мъчи, който е по-силен от мене. Днес никой не може да мъчи Христа, защото Той е милиони пъти по-силен от по-рано. Днес Христос не може да бъде разпнат. Това трябва да знаят всички! - Казват: „Ще го разпием!“ - Кое ще ми разпиете? Мислите ли, че ако убиете тялото ми, ще ме премахнете? - Аз не живея в тялото си, Тялото ми е маска. Когато изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато имам собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си, ставам опасен.

       Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! - Аз ви проповядвам едно Божествено Учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на Природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Отношението на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, не го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота.“

       И продължаваме на стр. 141 от неделните беседи „Ще управлява всички народи“ - „Питате: Коя е причината за противоречията между българите? Тяхната свещица още не е запалена. Аз съм правил цели единайсет години измервания и изчисления върху главата на българина, но ще ги изнеса, когато дам доклада си за българите. Аз съм правил наблюдения и изучавания върху всички народи и мога да се произнеса за тях. Мога да кажа какъв е българинът, англичанинът, французинът, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица от абсолютното. Българинът се нуждае от Божествена светлина.“ — /страницата вече е 152 и от там българите ще научат:/ - „Казано е „Горко на онези проповедници и духовници, които работят с пари.“ - Всички ще проверите думите ми, ще разберете право ли говоря. Кажете това на свещениците и проповедниците. Ако не ме послушат, ще снема всякаква отговорност от себе си. От сега нататък Господ ще им говори. И вие ще говорите на себе си. Няма аз да говоря. Казвам: Ако българите, както и всички останали народи, не приемат новото учение, което сега им се проповядва, никакво бъдеще не ги очаква. Помнете: Всеки дом, който не приеме Новото учение, няма бъдеще. Всеки народ, който не приеме това учение, няма бъдеще. Всички трябва да приемат учението на Любовта, Правдата и Истината, не по форма, но вътрешно. Да заживеят като братя, като чада на един баща.

       В София има много проповедници. Можете да отидете да ги слушате. Свободни сте да ходите, дето поискате: на театър, на концерт, на разходка - дето сърцето ви тегли. Ние не туряме преграда на пътя на хората, не ги ограничаваме. Оставяме ги свободни.“

       За себе си и за българите Учителят е говорил и в неделните беседи „По образ и подобие“ - издание София -1998 год., страницата е 548 - „Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси, аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога, както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога, както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ. Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но от сега нататък, ще живеем както ти искаш.“ - Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате е друг въпрос. Аз съм длъжен да кажа. Ако ме послушате и не се сбъдне, ще кажете, че не се е сбъднало. Някой път аз зная, като кажа, че не се сбъдне. ОНОВА, КОЕТО СЪМ ПРЕДСКАЗАЛ, НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Българите, оставям ги свободни, дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. ДАЛИ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ ВОЛЯТА БОЖИЯ, АЗ ГО ЗНАЯ. НО КАКВО ЩЕ СТАНЕ, НЯМА ДА ГО КАЖА. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения план. Господ иска всички да живеете добре. Защото човек без Божественото в света, той е нищожество. Утре ще изчезне и няма да си намери името.“ -/три страници по-нататък - 551 страница Учителят казва:/: „Бог ви обича и вие трябва да го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо, ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и всичката си сила.“

       И да продължим с казаното от Учителя: - „Цели единадесет години аз съм измервал главата на хората и съм дошел до заключението, че човек е една математическа формула. Всичките му кости, пръсти са известни математически съотношения. Когато в известна част от организма на човека има някакъв дефект, той не е случаен, а във връзка с някое вътрешно негово качество.

       Ще ви разкажа един факт, да видите колко повърхностно разсъждават хората. Една вечер един доктор се спречква нещо с жена си, която много обичал, и в гнева си изважда насреща й нож, заплашил я само. Тя се стреснала много и веднага става с нея едно слабо умопомрачение. Започват да говорят всички хора, че тази жена се умопобъркала от това, че чела книгите на господин Дънов. НЕ, причината за нейното умопомрачение е ножът на мъжа й.

       Аз казвам на онези, които се побъркват от моето учение: нека дойдат при мен, аз ще ги излекувам. Ако има някой от вас, на когото съм направил пакост, ще му заплатя десетократно. На всички, които са пострадали от моето учение, ще заплатя по всички правила, които зная. И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене.“

       Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Така говори Духът. Защо постъпвам така? - Защото не искам българите да обиждат Духа, който живее в мене! - /неделни беседи „Да възлюбиш Господа“, издание София - 2009 г., стр. 345/

       Между учениците от школата се намерили едни, които го одумвали. Ето как: - „Понеже няколко пъти излизах на Витоша, някои казват: „Учителят, когато ще има бомбардировка, бяга в планината.“ - В моето отсъствие не е имало досега бомбардировка, а в моето присъствие е имало бомбардировка. Где е логиката тогава? - Защото онези не търсят вас, търсят мене да бомбардират. Вие сте чудни. Разбойниците не търсят хора, но търсят богатите. Ако вие разбирате, мене като ме оберат, на сухо ще се намерите. Като не съм обран, тогава има да се ползвате.“ - /утринни слова, държани през 1943 - 1944 год. - „Новото начало“, стр. 119 - издание София - 2007 год./

       Други ученици пък се оплакали от липса на обич, което намираме на стр. 508 - лекции на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание София - 2008 г. „Понякога вие говорите: „Мене Учителят не ме обича.“ - Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? т Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост. Това, което вие си говорите, аз го разбирам, но то е само ваше вътрешно понятие, което трябва да отговаря на действителността.“

       Имало и такива слушатели, които допускали мисълта да заблудят Учителя. На стр. 156 от неделните беседи „Живият Господ“ - издание София - 2010 год. четем: -„Казвате: Да омотаем някак Учителя - Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие си мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме?

       Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казвал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от трийсет и пет милиона градуса. Всичко ще изчезне - свещеници, владици, манастири, царе, майка и бащи - всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски. Какво по-голямо благо от това? - Да може всеки свободно да живее и да се развива.

       Казвам: Огън иде в света! - От двайсет години вече говоря на българските държавници да не прилагат насилието. Да бъдат искрени един към друг; да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите. Сега от кого се оплаквате? - Всички сте българи. Няма основание да се оплаквате. Значи турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали.“

       В неделните беседи „Дали може“, издание София -2009 г. на стр. 68 Учителят казва: - „Защо трябва да слезе висшето съзнание? - За да се прояви Бог. Ще ме запитате отде зная това? - Аз превеждам това, което чувам да се говори горе. Не говоря по своя инициатива измислени от мене неща. Много нещо чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да приемете мислите на възвишените същества, на ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост. С други думи, трябва да живеете в света на Любовта.“

       „Помнете: Всичко, което ви говоря сега, влиза в живота. Никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам: Моята мисъл, като подразбирам новата мисъл, т.е., мисълта на живия Бог, с когото съм свързан. Както Бог мисли, така мисля и аз. Каквото Той пожелае да направя, това върша аз. - /стр. 271 от неделни беседи „Да възлюбиш Господа“/.

       „Великите условия на живота“ са неделни беседи - издание София - 2009 г. там, на стр. 166