Какво е казал Учителят Беинса Дуно за себе си в беседите и лекциите от 1914 до 1944 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ

Какво е казал Учителят Беинса Дуно за себе си

в беседите и лекциите от 1914 до 1944 г.

       Пророците на Израел предсказваха идването на Христос на Земята. И предсказанията им се сбъднаха. Преди две хиляди години Той дойде и предаде една наука, която евреите не приеха. Те очакваха един Христос с царски дрехи и огнена сабя в ръка и бляскаво да ги освободи от римското робство, в което бяха паднали, защото не спазваха Божиите закони. А Той пристигна в една кошара, там близо до гр. Витлеем, където никой не Го очакваше. Познаха Го само мъдреците от изтока. „Мечът“ беше Неговото Слово. Той им говореше, че Бог е Любов и следователно всички трябва да проявяват тази Любов, та даже да любят и враговете си. Вместо да приемат тази Истина и да я проявят, те го предадоха на враговете си с искането да бъде разпънат на кръста по римските закони. Властта на Рим ги послуша и приведе в изпълнение желанието им. Но империята изчезна от картата на света. А израелтяните, ето вече две хиляди години, откакто Природата и тях разпъва на житейски кръст.

       След тези две хиляди години Природата изпрати един пратеник на Бога, но вече в България. Беше ли предсказано Неговото идване тук, на Земята? - Законите на Природата са еднакви. Затова и за този пратеник на Бога беше предсказано. Къде? - ще попита някой. - Ами пак там - в старата и дебела книга - Библията. Но този път не в Стария завет, а в Новия завет и по-точно в Откровението на светаго Йоана Богослова. В глава 19 на Откровението ще прочетем: „И видях небето отворено и ето кон бял, и онзи, който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен и с Правда съди и войнства; а очите му бяха, като пламък огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано, което никой не знаеше, тъкмо сам той; и облечен беше с дреха обагрена в кръв; и зовеше се името му СЛОВО БОЖИЕ. И войските небесни идеха след Него на бели коне, облечени с висон бял и чист. И из устата му излязва сабя остра да удря с нея езичниците; и той ще ги опасе със жезъл железен; и той стъпкува жлеба на виното, на яростта и на гнева на Бога Вседержателя. И на дрехата и бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите.“

       Вероятно и българите, като израелтяните си представят един пратеник на Бога да дойде между тях като император в буквалния смисъл на тези думи. Само че Божият пратеник дойде, както и Христос. Разликата е, че не беше в кошарата на еврейските овчари от Витлеем, а в малкото селце във Варненски окръг, наричано тогава Хатърджа, но в семейството на чорбаджия. Думата „хатър“ идва от арабски и минава през турския език вече като „хатърджа“ и преведено на български означава, според речника на чуждите думи в българския език: почит, уважение. Вероятно жителите на това селище са се ползвали с почитта и уважението на местното население. След освобождението от турско робство жителите на това село са пожелали да го преименуват, като израз на благодарност на тогавашния Руски цар. Нарекли го Николаевка. Така е записано то и сега в географските карти на България.

       От казаното до тук читателят вече се досеща, че става дума за пратеника на Бога - Беинса Дуно. Светското име, с което Той идва на Земята, е Петър Константинов Дънов. Той си има и баща, и майка. Хронологията е следната:

       Бащата Константин Дъновски е роден в 1830 год. в родопското село Читак Ахчелебийско. Днес то се нарича Устово и е един от кварталите на гр. Смолян. Получава добро за времето си образование, като започва в килийното училище, преминава през гръцкото училище в гр. Пловдив и накрая завършва учението си в гр. Пазарджик при известния тогава учител Никифор Мудров.

       По стечение на обстоятелствата младият и вече образован Константин отива в гр. Варна при вуйчо си Юргакий Зебилев. Гласовите качества на К. Дъновски са оценени и той започва да пее във Варненската църква. Освен със звучното си пеене, но и с добрите си прояви и обноски прави впечатление на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство.

       През това време чорбаджи Атанас Георгиев от село Николаевка решава да се открие училище с преподаване на български език в селото. Подходящ за тая цел се оказва младият Константин. И ето, той е вече учител, който учи децата от селото в една от стаите в дома на чорбаджи Атанас.

       Но други мисли вълнуват младия Дъновски. С другарите си Велю Пинин, Тодор Хаджимавродиев и Петър Атанасов, Константин Дъновски решават да отидат в Атонските манастири и да станат калугери. Скоро след това си решение четиримата герои пътуват вече по вода е корабче за гр. Солун. Когато морският съд наближава Солунското пристанище, се явява силна буря, която предизвиква корабокрушение. По чудо четиримата приятели, кандидати за калугери, се спасяват и излизат на брега. Денят е 10 април, а годината 1854, когато и четиримата са вече в града и влизат в църквата Свети Димитър да се помолят и благодарят на Бога за спасението си. След благодарствената молитва те напускат църквата. На входа ги посреща един непознат за тях свещеник, който ги заговаря. Когато разговорът приключва, младежите се разделят със свещеника, който ги благославя, но се обръща към Константин и му изказва желанието си да се срещнат отново на другия ден на същото място, т.е. в църквата. Срещата се осъществява. Двамата имат разговор. Резултатът от този разговор е, младият Дъновски оставя тримата си другари и поема обратния път към България, към Варна, към село Николаевка.

       Наблюдателният читател не може да не си зададе въпроса, кой е този свещеник, който с думите си повлиява на младия Дъновски да промени решението си и да поеме по обратния път към поробената родина. Кой е той, ще го намерим на две места в Словото на Учителя.

       В неделните беседи, озаглавени „Петимата братя“, издание София - 2010 год. На страница 292 ще прочетем: „Аз зная само един случай на посвещение на България, Преди петдесет - шейсет години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишел в Солун, влязъл в църквата Свети Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света Гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство. То е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видяното, но свещеникът, който присъствал там, му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми.“

       От цитирания текст става ясно, че разговорът е проведен с представител на Бялото Братство. Но не се уточнява кой точно.

       Повече светлина по този въпрос ще намерим в томчето „Лъчи на живота“, държани при седемте Рилски езера на страница 254. Ето картината, предадена в следния текст „Често мене ме питат, съгласен ли съм с женитбата? - съгласен съм /уточнява Учителят/ - Защо? - Защото за да дойда на Земята, накарах двама души да се оженят. Иначе нямаше да дойда на Земята. Единият от двамата беше ре-шил да се покалугерува. Аз го убедих, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той имал една идея - да служи на Господа. Но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бягаше от жените и искаше да отиде в манастир. Той можеше и като се покалугери, пак да си мисли за жените в манастира.“

       Връзката между двата цитирани текста е очевидна. Явно Белият брат, с когото е говорил кандидатът за калугер, е бил самият наш учител Бениса Дуно.

       И наистина, Учителят Бениса Дуно дойде в България. Пътят му започна от село Николаевка. Христовият ученик Йоан го е видял да минава през отвореното небе с „бял кон“. А какъв е символът на коня според науката, която ни остави Учителят? - Конят е символ на ума. Значи учителят идва на Земята, „яхнал“ Мъдростта.

       По-нататък евангелистът Йоан говори за името, което никой не знаеше, освен „тъкмо сам той”. В този смисъл ще прочетем на стр. 379 от неделните беседи „Защо твоите ученици ядат и пият“ - издание София - 2000 год. Следното: „Някои сега ни кръщават дъновисти. Най-голямата пакост, най-големия позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ - това е псевдоним. Аз сам не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъно-вист“. Но за мене думата „дъновист“, или когато споменават думата Дънов, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъно-висти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти. От тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях, нито „стамболови-сти“, нито „каравелисти“ оправиха България. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а и съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов. Не мога да направя разлика между неговите същества. И едно време Христос попита учениците: „Какво мислите за мене, кой съм аз?“ - отговорили му „Едни мислят, че ти си Исайя, други, че си някой от пророците.“ „А вие какво мислите?“ - Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, син на Бога живаго.“ Но той не изказал още Истината, и Христос го коригирал, като му казал: „плът и кръв съм“ и добавил „хората не са ти открили това, но Отец мой.“ Туй, което му е казал, когато го коригирал, то не е писано в евангелието. Ще ме питате: „какво е писано?“ - Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.“

       И още по-категорично Учителят казва за себе си по повод името на стр. 201 от неделните беседи „Последното място“ - издание София - 2000 год.

       „Сега, някои ученици със своята ученост казват: „Да ни се открие Учителят, да го познаем.“ - отговаря им Учителят: „Не, никога!“ и продължава „Има нещо по-високо в света на познанието. То е да Любиш.“

       А самият евангелист казва: „И зовеше се името му Слово Божие.“, като продължава по-нататък: „И из устата му излязва сабя остра, да удря с нея езичниците.“ Такава е картината, видяна от Йоана Богослова. Но той не ни я дешифрира. Това трябва да направим ние, за да разберем какво иска да ни каже. За целта ще се обърнем да ни помогне науката физиогномия. В словесната картина важното място се пада на „устата“ и „сабята“. Органът „уста“ в човешкото тяло се състои от горна и долна устни. Долната устна е представител на Любовта. От нейната форма, размери и красиво оформление може да съдим за проявата на Любов на дадения индивид. Горната устна е представител на Мъдростта. От нейната форма, размери и красиво оформление ще съдим за проявата на Мъдрост на дадения индивид. Дотук накратко за устата. Сега да разгледаме въпроса за „сабята.“ Кой е органа на човешкото тяло, символизиращ сабята? - Това е „езикът“. Както е известно той се крие вътре в устата. В храносмилането играе важна роля. Но и в Словото ролята му е също толкова важна, ако не и повече. С езика като Слово може да съсипем човека, но може и да го боготворим. Затова казваме: Този човек има „остър“ език, а също така казваме, този човек има „благ“ език. В една от беседите си Учителят превежда един пример за писмото на един студент до баща си. Но бащата не знаел да чете и помолил съседа си, който бил касапин да прочете писмото от сина му. Касапинът така го прочел, че разочаровал бащата. Като си отивал дома, бащата бил срещнат от хлебаря, пак съсед. Виждайки го замислен, хлебарят го попитал защо е толкова тъжно настроението му. Бащата му разказал какво е научил от писмото, прочетено от касапина. Хлебарят помолил да види писмото. Сега той го прочел на бащата и настроението му се променило в радостно. Ето каква е ролята на „езика“! Следователно „сабята“, видяна от евангелиста да излиза от устата, е езикът, т.е. Словото.

       Сега, имайки кодовете за дешифриране, може да разшифроваме видяната картина преди две хиляди години от Йоана Богослова. - Значи, Учителят ще „воюва“ с езичниците със Словото, но облечено с методите на Божествената Любов и методите на Божествената Мъдрост.

       И наистина, Словото, с което „воюва“ Учителят, са над четири хиляди беседи и лекции, говорени на прима виста, стенографирани и дешифрирани и отпечатани, като се започне от 16 март 1914 година, та чак до 20 декември 1944 година. В продължение на трийсет години Учителят на чист български език просвети учениците от школата му и респективно - българите. Нека сега те проучат това Слово и го приложат!

       Словесната картина не свършва до тук. Какво е видял още Богослова Йоан?: „И на дрехата и на бедрото си имаше написано: „Цар на царете и Господ на господарите.“

       Е, Учителят не се държа като цар. Спазваше всички закони в държавата. Даже един от царете в тази държава го интернира в гр. Варна. Какъв би бил отговорът му за царуване, може само да гадаем. Но за написаното „Господ на господарите“ отговора ще намерим в неделните беседи „Братя и сестри на Христа“ - издание София - 2000 год. на стр. 155, 158. Там ще прочетем: „Сега, върху мене се хвърля някой път един упрек, и той е следущият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, е това, онова. Божество като Бога са ме смятали. Бог ли съм? - Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е“, казва Христос. Ти благ ли си? - Докато не си благ, ти ще грешиш...Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене. И аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук?... Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим то Йерусалим - Турете го 10 хиляди километра. Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. Шейсет хиляди евреи бидоха разпънати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерсусалим. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? - Аз казвам: Ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни, разпънати на кръст. Разбирате ли това?... Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори, дали Христос е говорил, или не. Казвам: Мязам на вас, но не съм като вас.“

       Често при разговори със събеседници е ставало дума за биография на Учителя. Но този въпрос не стои открит. Той е закрит от самия Него. В томчето от лекции на общия окултен клас „Запалена свещ“ ще прочетем на стр. 352 следното: „Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, от къде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим учението.“ Няма нужда /казва Учителят/. Ако е за история на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреците от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете. Ще кажете сега, че някой учител се е родил в България за щестлавие. В България никой учител не се е родил. УЧИТЕЛИТЕ НЕ СЕ РАЖДАТ. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България.“

       Тогава, какво ще бъде заключението ни? - Учителят Бениса Дуно не е роден в България и респективно на Земята. Къщата, както той нарича тялото, е построена тука, но раждането не е станало в България. Къде тогава? - Е, това Той казва, че „никога няма да узнаем.“ Защо? - Това не го е обяснил. Все пак, проучвайки Словото, което Той ни дари с голяма Любов, един слънчев лъч осветява нещо, което е казал за себе си в томчето „Пътят към щастието“, лекции от специалния клас издание София - 1998 год. На стр. 36 там пише: „Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, който иска да въведе царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса Любовта във всичката Нейна красота. Тази Любов, като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.“

       Любознателността или любопитството на кръга от индивиди, гравитиращи около Учителя, не се свършва с думите, които Той им споделя в Словото си. Някои от тях са допускали, че може би Учителят е Христос. Дали е така, ето как Той им отговаря на стр. 273 в томчето от специалния окултен клас „Права обхода и права постъпка“ - „Други искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не важи. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право, или не, аз го зная, аз съм авторът на дадения случай, аз го зная. Опитайте нещата.“

       Виждам, че любознателните читатели чакат по-конкретен отговор. Този отговор, даден по-горе не е категоричен. Затова пък на стр. 229 от утринните слова на томчето „Новото начало“ може да допълним отговора. И той е: „Ще кажете: „Вие какво сте?“ — Аз този въпрос не го разрешавам - аз какво съм. /ето отговора, четете внимателно!/ Бог, като се проявява в мене, това съм аз. Аз като се проявявам, това е Бог. Бог, в мен като се проявява, това съм аз. Аз като се проявявам, това е Бог. Нищо повече.“

       Читателю, може да се учудиш, но е имало слушатели на това Слово, които са допуснали в себе си мисълта, че Учителят е привилегирован и всичкото знание и възможности са му подарени, и Той ги притежава без всякакви усилия от негова страна. Вероятно и на тях им се иска да получат това, като на лотария. Така ли е? - Няма да заобикаляме отговора. Има го в томчето лекции на специалния клас „Права обхода, права постъпка“, издание София - 2003 год., където на стр. 135 пише: „Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? - Като мислех. Нищо повече. Пътя, по който аз съм минал, ако бяхте вие сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал през един трънлив път. Сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям пътя през драки, през джунглите, докато изляза на царския път. Мисъл трябва!“

       Коментарите, както казват учените философи, са излишни. „Мисъл трябва“ освен всичко останало, за да се достигне нивото на Учител.

       Няма да крием, имало е и такива от учениците на тая наука, които са се изкушили да критикуват постъпките на Учителя. Явно негативните Сатурнови качества са преобладавали в техните мисли. Какво им казва учителят може да прочетем на стр. 302 от томчето „Абсолютната справедливост“ от общия окултен клас - издание София - 2002 год. - „За пример, мнозина от учениците ми намират разлика в моите постъпки. Чудни сте вие! Какво се бъркате в моите постъпки? Най-после аз не съм отговорен пред вас. Какво си дошел да ме критикуваш? Туй, което аз върша, то е по известен план. Не е ваша работа. Аз правя туй, което е в плана ми. „Ама какво ще кажат хората?“ - Чудни сте вие! - Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти може да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда според определения отгоре план.“

       Каква е поуката от тези Слова на Учителя: Да не показваме невежеството си, като не знаем плана на Бога, който е известен на Учителя и Той действа според него. Сатурн е мощно божество и е силен в областта на критиката. Но това божество има и друго качество: устойчивост в трудностите. Нека тях да проявим.

       Друга тема, която е вълнувала учениците в школата и обществото извън школата, е била: кой ще замести Учителя, когато Той напусне този материален свят? Този въпрос е уреден в държавните учреждения според техните виждания и техните закони, сътворени от самите тях. Невежеството им не им позволява да решат този въпрос и затова го задават. Отговорът на Учителя дали ги задоволява или не, не е важно. Важно е, че отговор има и той е: „Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ - Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявления на този Единия Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на Земята, съществуват по причина на Любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази Любов. Ние всеки ден опитваме тази Любов и после питаме: Като умре вашият Учител, кой ще го замести? - Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? - Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител.“ В този смисъл вие може да кажете: „Един е нашият учител. Той никога не умира. Един е нашият баща, нашият Бог. Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света. Вие ще проверите това, /неделни беседи „Любовта дава живот“, стр. 472/

       Същата тема е разгледана и в неделни беседи „Път на зазоряване“, стр. 464. - „Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре Той, кой ще Го замести?“ - Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? - Кой замести Христа? - Никой не Го замести. Божествените работи не се заместват! - Христа никой не може да го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго.“

       След трийсетгодишно преподаване на Божествената наука за Любовта, дойде и моментът Учителят да напусне този свят. Сега учениците на тая наука, които бяха слушали и записали тези слова за заместването Му, трябваше да ги приведат в изпълнение. Но така ли стана? - Вярно, никой не го замести еднолично. Но решиха, че това трябва да стане колективно. Речено - сторено. Колективът е на ход да управлява. Как? - С така наречения „Братски съвет“. Но Братският съвет си има председател, касиер, счетоводител, домакин и всички атрибути на една организация. А организацията трябва да има какво още? Ами, това е „устава“ и те го написаха. Така се създаде организацията „Бяло Братство“, която вече няма нищо общо с науката на Учителя Беинса Дуно.

       А как става назначаването на кадрите на тази организация? В устава им го пише - най-демократично: с гласуване! Явно обаче, тези ръководители не си спомниха думите на Учителя по повод избора за заместване на Христовия ученик Юда, който предаде Учителя си. Тогава учениците Христови останаха 11 на брой. Трябваше да попълнят числото до 12. И чрез гласуване избраха Матей. По този повод Учителят казва в една от беседите си: „Да, те избраха Матей с хвърляне на чоп, но Бог избра Павел.“

       И какво още записаха в устава си тези ученици тогава? - че ще управляват пожизнено, т.е., докато са живи. Така и стана. Сега какво трябваше да прочетат от 27 школна лекция на общия окултен клас, държана на 29 април 1923 година в гр. София? Там на стр. 10 пише: „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправите неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, ТО СИ ИМА РЪКОВОДСТВО ОТ ДРУГО МЯСТО! Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? - Я вижте как е нагласен светът! Ами, че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? - Всичката ви грешка седи в това, че вие искате да дойдете тук, да се проявите, като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.“

       Но не се проявиха по Божественото! Тези, които превърнаха обществото Бяло Братство, в организация сбъркаха, като не послушаха думите на Учителя. А в тая Божествена школа ПОСЛУШАНИЕТО е на първо място. Ами Адам и Ева напуснаха Рая не за друго, а за проявеното не-послушание - така каза Учителят. Тези ученици отхвърлиха реда и порядъка на това общество и създадоха свой ред и порядък на организацията си.

       Но запомнете: В това учение има само един Учител - Беинса Дуно, независимо в кой свят се намира. Той си е свършил работата: предал е науката от Бога и всички останали, които искат да изучават тая наука са УЧЕНИЦИ. Други служби няма.

       След непослушанието, проявено от учениците на школата, ние бяхме изпъдени от Изгрева - райското място, където Учителят предаде Божието Слово от 1926 год., та чак до 20 декември 1944 год. Сега там се издигат мощните сгради на руското посолство в България и много частни жилищни къщи и блокове. Някой може да ми възрази, че там все още има представителство на Бялото Братство. Има, но това е един фалшификат. „Нищо повече“ - както казва често Учителят в края на мисълта си.

       Че това беше Раят на Земята, където живееше Бог, то се вижда от думите на Учителя, който казва: „Всеки, който иска да мисли по стария начин, да слезе долу в София, позволявам. Който иска да работи по стария начин - в София. Аз позволявам. А като започнете да се качвате на Изгрева ще снемете всичко. ЗА МЕН ИЗГРЕВЪТ Е БОГ. При Бога като отидеш, от Него всичко, което излиза, е чисто! Ако искате закон, закон има в света, долу в София. Който иска закон - в София, който иска Любов - да дойде тука. Но тук да турите закона не може. Ако искате в София да турите Любовта - не може! София ще бъде София. Изгревът ще бъде Изгрев. ТУЙ ГО РАЗБЕРЕТЕ. По закон - долу, по Любов - тука. Или долният свят, софийският - туй е благоотробието, а пък Божественият свят - то в главата. Щом дойдете на Изгрева, тук ще живеете. Щом тук не можете да живеете, хайде долу. Които живеят по закон, живеят в стомаха. Които живеят по Любов, живеят в главата.“ /лекции от общия окултен клас „Божественият импулс“, стр. 711-713, издание София - 1999 г./

       „Туй го разберете“ - е казал Учителят тогава. Но никой не го разбра. Последиците какви са? - Изгревът Учителят го премести в друг свят, а този, тук долу на Земята го няма вече, защото там дойде законът и Любовта си отиде. Към този факт нищо не може да се добави. Така, ние, учениците изучаващи тая наука „завъртяхме крана на живота в обратна посока“. Това са думи на Учителя, казани по повод действието на един жрец преди две хиляди години в неделните беседи „Сила и Живот“ - трета серия „Солта“ в беседата от 22 юни, озаглавена „Малкият закон“ на стр. 218 и 219 - или в сборник лекции „Малкият закон“ на стр. 277. И ето, дословно думите на Учителя: „Седя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всичките произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец. И така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?“ Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратната посока на тази, в която сега действа. Ако това не го сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това. ГОСПОД МЕ Е ИЗПРАТИЛ В БЪЛГАРИЯ да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще видят, че може да изпълнят този малък закон. Ще се въдвори между тях една отлична култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Това не е гордост. Колелото още не е завъртяно, /годината е 1919/. Искат се много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не като сега - от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Христовото учение е, което учи как да завъртите колелото на малките закони. Ще ме питате какъв спомен ще ви оставя? - Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно. Тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят.“

       Като развитие на мисълта от току-що описаното откровение на Учителя се явяват думите му, казани в неделните беседи в томчето „Все що е писано“, издание София - 2004 год. Там, на стр. 96 четем: „За мене е безразлично дали българите ще ме слушат, или не. Аз съм като един сказчик, ще ви кажа Истината, пък ще си вървя. Ще кажете: „Накъде ще вървиш?“ - От дървото, от долу нагоре, към цветовете, към плода, в семката и от тази семка към жилището на ангелите, към Божествения свят. Нататък отивам аз. Ще отида да посъбера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За мен е приятно да работя за хората. Когато реших да проповядвам публично, някои приятели ме питаха: „Какво и как ще говориш?“ - Рекох, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекох: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разберат.“

       И наистина, всеки, който вземе да проучва това Слово, ще забележи, че То е говорено така, че може да се разбере от всички: от учени и неучени, от ученици и учители, от професори и студенти, от занаятчии и работници, от ръководители и изпълнители, от земеделци и животновъди, от всички, стига да имат желание. Това Слово е преведено от езика на Природата, от езика на Бога на разбираем български език. Затова пък някои взели, че го питали: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си го?“ - „Отговарям“ казва Учителят на стр. 9 от неделните беседи „Сила и Живот“ - II серия „Духът и плътта“ - „Не само го слушам, но го виждам, виждам го като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, който е Слава, се е въплътил в Христа и е станал видим.“

       Какво още научаваме за Учителя от страниците на беседите, изпълнени с Неговите слова: томчето „Да възлюбиш Господа“ - неделни беседи - издание София - 2009 год. на стр. 139 той ни разказва: „Аз от как живея в България, спечелих си много епитети. Наричат ме лъжец, не-канен пророк, вагабонтин и др. Всички тези епитети ще ги занеса, като се върна на Слънцето. Там ще напиша своите бележки и впечатления от България. От моята книга ще зависи бъдещето на България, тук, на Земята. А ако ме попитате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа. Да оставим сега Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете от где съм дошъл и от где произлиза моята фамилия. Фамилията, която нося е псевдоним. Бащата на моя дядо е бил много як, корав като дъно. Затова му дали този прякор - Дънов. Но дъно има на бъчва и на река, и на море. Та затова, интересно е да се знае за какво дъно се говори. Моето име го има навсякъде. Горко на онзи, който няма дъно. Тъй че, Дънов го има навсякъде. Всички вие в такъв случай сте дъновисти, не мои последователи, но хора с дъна. И след всичко това, турили ми едно прозвище - дъновизъм. Аз не съм турил дъна на света.“

       А на стр. 23-24 от неделните беседи „Новия човек“, издание София - 2002 г. Учителят споделя: „Знаете ли, че тези, които са ме най-много обичали, най-големи пакости са ми правели. А онези, които най-много са ме мразели, и най-голямо добро са ми правели. Ходих из България и най-голямо добро ми направиха комунистите. А свещениците говорят най-големи лъжи против мене. Пращат шпиони да ме шпионират. Защо трябва шпиони да дохождат? - Нека дойдат направо до мен. Аз казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика. Отхвърли ли го - ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искам да кажа, че това учение трябва да се нарече „дъновизъм“ и да се приеме. Все едно какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповядва всички братя и сестри да не се изнудват, а да се обичат. Това е, което искам, а не след хиляда години да вземат и да изопачават мислите ми като на Христа.“

       И още за духовенството в България, с което Учителят е имал, меко казано, неприятност, ще прочетем в „Сборник лекции“ - 2009 г. в неделната беседа „И ангел Господен говори на Филипа“ от 15 октомври 1922 год. на стр. 313. „Всички владици Господ ще ги повика. В десет години всички ще ги повика. И нито един български владика няма да остане. Туй да го знаят. И ще видите тогава думите ми верни ли са или не. Тогава аз ще бъда прокурор. Да, най-страшният прокурор ще бъда. Не само за българските владици, но и за всички владици и патриарси в целия свят. Ще бъда прокурор за престъпленията в целия свят. Как смеете в името на Бога, в туй свещено име на Любовта, да лъжете? Тогава аз ще им произнеса присъдата. Толкова години лъжи! - В затвора ще отида, ще питам: Защо ги турихте тия хора? - Имаме само един закон в света: Онзи, който в името на Любовта лъже, към него ще сме безпощадни. Ние проповядваме Любов, но Любов на една вечна справедливост, без лъжи.“

       По-нататък в същата беседа на стр. 320 Учителят продължава: „Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор. Тая длъжност никому я не давам. Защо? - Защото само аз съм в състояние да разреша този въпрос. Но имам само една слабост - пред Любовта съм слаб. Ако тия хора се подчинят на Любовта, аз ще погледна меко към тях, като че ме подкупват. „Но прокурор е“ - казват.“

       „И сега нашите братя, 16 благовидни старци, се събраха да ме изключат от църквата. Опасността е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме е пратил в света. Аз съм казвал: Единственият човек, който може да ме изключи това съм аз самият. Ако не живея един порядъчен живот, ако не живея един живот, съгласен с Божиите закони, аз ще бъда изключен. Но щом живея един живот съобразно с Божиите закони, един чист живот, кой ще ме изключи? А сега те себе си изключват от църквата, /неделни беседи „Поучаваше ги“, издание София - 2002 г., стр. 19/.

       Какво още казва Учителят на представителите на духовенството е казано в неделните беседи „Петимата братя“, издание София - 2010 г., стр. 157. „Ако духовенството не приеме това учение, грях на душата му. В десет години, ако не приемат учението, нека те да му мислят! И съдбата е започнала най-напред от България. Ако българският народ не приеме това учение нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога. Да имаш велика душа. Да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът. Ние трябва да бъдем такива, каквито са били предците на Всемирното Бяло Братство, като онзи човек, направен по образ и подобие Божие, който е наследил цялата Земя. Това е Христос. Той казва: Аз съм първият направен по образ и подобие на Бога. Ако слушате, ще имате Божието благословение. Ще минете от смърт към живот. И когато аз бъд<